Откриване на ретроспективна изложба и представяне на фотоалбума "100 години назад с фотографиите на Антип Коев Обущаров" ще се състоят в Българския културен институт в Лондон в Деня на народните будители - на 1 ноември 2022 г.

Ретроспективната изложба „100 години назад със стъклените плаки на Антип Обущаров“, която се нае да направи казанлъшкият фотограф Александър Иванов, бе представена за първи път в Музея на фотографията в Казанлък през 2021 г. по повод 133-тата годишнина от рождението на Антип Коев Обущаров.

Идеята бе да се покаже без никаква намеса и ненужен ретуш творчеството на единствения за времето си фотограф в село Шипка. Тя включва над 90 изображения, част от които са поразени от патината на времето – влагата е проникнала в емулсионния слой, но образувала върху тях причудливи графични образи. Като в приказка, на места Природата е изтрила определени образи, други е запазила. Фамилни портрети, картички, сцени от местния живот и поминък, гости на града и манастира, исторически места от Шипка и околностите.

През 90-те години на миналия век наследници на рода Обущарови даряват на Етнографски музей „Чирпанлиева къща“ гр. Шипка над 500 стъклени плаки, запечатали образи от миналото през обектива на никому непознатия дотогава фотограф Антип Обущаров. Дълги години няма кой да ги прегледа и селектира и близо 100 години те престояват, без да са съхранени както трябва. За щастие, в началото на 2021 г. плаките най-после намират своя благодетел. С тази отговорна задача се заема фотографът Александър Иванов. Заедно с Гина Хаджиева, Петя Големанова, Христо Тъпанов, Стефан Папукчиев и др. Той месеци наред проучва живота и делото на Антип Обущаров, рови из архиви, издирва фамилни снимки и картички на Антип от частни колекции. Наследниците на фотографа - Стефка Досева, Нели Обущарова и Десислава Вълова, съдействат със запазени фамилни снимки, а Петя Големанова се наема с написването на монография за живота и творчеството на Антип.

Роден в Шипка на 14 август 1888 г. Антип Обущаров е третото от шестте деца в семейството на обущаря Койчо Димов Шутев. Завършва училище и се посвещава на дърводелството – прави мебели и различни предмети от дърво. Не се знае кога точно започва да се занимава с фотография, но имайки предвид множеството от хора, което всеки ден минава през тогавашното село Шипка, със сигурност още като дете е имал възможността да види много чудновати за времето си неща. Специализира фотография във Виена малко преди Първата световна война. Участва и в Европейската война (1915-1918), заедно с братята си Димо и Христо, под знамената на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Фотоапаратът му е негов постоянен спътник дори и на бойното поле. Активен общественик с леви убеждения, през 1925 г. е принуден да заснеме труповете на убитите си близки – майка, сестра и зет, който е и негов добър приятел. Документира не само живота в Шипка и околностите, но и дейността на множество прогресивни организации от онова време като дружествата „Зора“, ‘’Братство“, „Бистра водица“, “Есперанто“, „Залесяване в Шипка“, „Младежи участват при строежа на паметника на връх „Свети Никола“, снима местните розоварни, кръчми, красиви изгледи към Храм-паметника, които издава като картички. Неговите фотографии са изключителни етнографски и исторически свидетелства за живота в Казанлъшкия край между 1906 и 1931 г. Антип напуска родното си село Шипка около 1930 г. когато свързва живота си с учителката Екатерина от Плевен. Умира през 1942 г. на 54 години.