Свети Валентин се превръща в покровител на влюбените или "светец на любовта", защото благославя брака между римския легионер Савиний и младата християнка Серапия. Тогава има забрана от страна на император Клавдий II младите войници да се женят, защото се счита, че нежененият мъж е по-добър войник. Според легендата, свети Валентин е правел тайни сватби между влюбени, чиито родители не са били съгласни с любовта им.
Основната версия за живота на Свети Валентин гласи, че той е бил свещеник в Рим по време на император Клавдий II. Една от легендите за него разказва, че по време на престоя си в затвора, той сътворява чудо - благодарение на него, сляпата дъщеря на един от съдиите проглежда. Историята гласи, че последните му думи са отправени именно към нея. Преди екзекуцията си, той ѝ оставя бележка, която подписва като "твоят Валентин" - поздрав, който и до днес присъства на картичките, наречени валентинки, които влюбените си подаряват.
Самият покровител на влюбените остава неженен до смъртта си.
Празникът, който честваме в днешно време, няма корените в църквата и нейните традиции. Отговорен за неговата поява е Бащата на британската литература - Джефри Чосър. Средновековният поет е известен с това, че често имал навика да променя историческата реалност в творбите си. Около 1375 г. той пише поема за празненствата покрай деня на Свети Валентин. До този момент няма данни такива да се провеждали, но няколко години по-късно, когато написаното от Чосър придобива популярност, започват и празненствата.
Той определя 14 февруари като датата, на която птиците и хората се събират, за да си намерят партньор. Така не църквата, а Чосър дава началото на един празник, които продължават и до днес. Въпреки това, празникът Свети Валентин се счита за католически.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!