Мира. И куклите

Това изсипано от сърцето откровение, намерено по обедно време в световния клюкарник Фейсбук, ме накара щателно да се заровя из живота ú.

Този от арт страничката ú, от личните ú снимки.

Познавах я от години, но повече като мама, която споделя творческите трепети на талантливото си момиче Рая, и като гражданка с позиция, отколкото като „Мира с куклите или плетените играчки, рисуваните стъкла, голямото сърце и бъдещата професия инженер“.

За капак на всичко, по документи и служебна характеристика е „раздавач на материали и инструменти“ в Завод 6, в „Арсенал“.

В душния юлски подранил горещник при нея е жега. Пряка и косвена. Дели стая с технолозите на завода, все имена с респект.

За арт душата ú, отвъд чертежите и тежките лекции във филиала на ТУ - Пловдив, където е вече бъдеща третокурсничка в специалността „Машиностроене и уредостроене“, издайнически „говорят“ рисуваната графика на кон зад бюрото ú, дело на нейната бъдеща второкласничка Рая, срамежливо скритото изрисувано в обедната почивка стъкло... и многото огън в ръцете й, с които „разказва“ за другия си живот, отвъд портала. Плетенето на кукли, играчки, изработката на сувенири и писането.

Куклите на Мира са разпознаваеми. Като нея.

Имат имена, но нямат лица. Последното обяснява с факта, че така детето има възможност само да внесе, запечата и отрази или отиграе през куклата онази емоция, която то носи в себе си в момента. Резултатен метод във Валдорфската педагогика.

За куклите си Мира е създала и специален интернет магазин - нейният виртуален сандък.

Има кукли къде ли не по света вече.

За Мира Енева от Казанлък куклоплетенето и стихореденето е другото ú АЗ.

Едната е в цеха, където се старае да е полезна и да създава радост за всички колеги, организира цеховите празненства и други радостни лични поводи, отвъд служебните задачи, малки бригадни тиймбилдинги, в които колегите да се забавляват.

Така преди година, покрай Петровден, в цеха събрали пари за курбани и икона, която сега посреща на входа на цеха. Там си имат свой живот.

Малко сгушено общество.

И сега Мира е на пангара. В дъното е на организацята на голямото цехово празнуване през септември, когато ще се отбелязва половин век на цеха за щампи, щанци, пресформи и прибори.

Споделя, че й харесва работата в „Арсенал“. Затова е избрала и да учи, при все че има семейство и първокласничка доскоро.

Докато учи във филиала на ТУ - Пловдив, е завършила и курсов модул за технолог. Има категоричното намерение да се развива професионално в „Арсенал“ и иска да може да поема по-отговорни и тежки задачи.

Убедена е, че именно предизвикателствата развиват.

И вярва, че добрият пример е заразителен. Особено за децата.

Иска 7-годишната ú дъщеря Рая да се гордее с родителите си и да се учи от тях: на упорство, красота, труд и умение да пазиш и развиваш таланта си. С любов.

И това работи. Защото 7-годишната Рая, бивша „буратинка“ от арсеналската забавачница, освен, че е успешна малка художничка, е преди всичко дете с голямо сърце.

Веднага, щом се върне от летния лагер-школа по рисуване, Рая се залавя с важна мисия: да създаде специални рисувани картички, които да продаде благотворително в помощ на бездомните животни в Казанлък.

Пример е и таткото Мирослав, който също продължава да се усъвършенства професионално в Англия.

И докато семейството, пръснато в двата края на континента, брои седмиците до поредната им обща среща, за Мира и Рая животът тече в обичайните си рамки: работа, лекции, рисуване, стихове. Красота. Убедени, че само с живот сред красота и, създавайки красота, си струва.

Пък била и в арт сандък.

Същият, от който след броени дни ще извади от душата си поредната порция красота, за да почерпи приятели навръх първия горещник за своите нови... следващи... години, кукли, Мира.

*