Как в Казанлък се роди първата българска опера На 2 февруари 2022 година се навършват 120 години от смъртта на композитора Емануил Манолов, автор на първата българска опера „Сиромахкиня“, останала недовършена. Във времето назад ни връща младият изследовател и краевед Минчо Минчев, който е попаднал на вестник „Казанлъшка Искра“ от 1935 година. В изданието са публикувани личните спомени на друг казанлъчанин, заслужаващ почит и уважение – Иван Енчев-Видю, поместени в "Музикален вестник", брой 9 и 10 от 1922 година. Спомените за Емануил Манолов са публикувани в „Казанлъшка Искра“ една година преди Иван Енчев-Видю да напусне този свят.

Аз бих могъл най-добре да изрисувам портрета на Емануил Манолов. Неговата симпатична фигура е пред очите ми, неговия физически и духовен портрет е тъй здраво запечатан в съзнанието ми. Тогава той беше на около 40 години, но бе запазен и изглеждаше по-млад и живееше в Казанлък. Аз и сега го виждам, като се връща от дружината "Искра" по стария калдъръм на Куленската улица. Ние, младежите от Куленската махала, почти всички бяхме певци в хора му. Всяка нощ се събирахме на баира, под който бе Маноловата квартира, и пеехме на 4 гласа песните му. Той не можеше да спи, когато ние пеехме. Познаваше гласовете на всички ни. Един от казанлъшките книжари - Александър Едрев, се зае с издаването на песните на Манолов. Той напечата "Работнически марш" и почна издаването на детското музикално списание "Славееви гори". Книжарят Едрев достави машина, литографски камъни, мастила и хартия, за да печата сам композициите на Манолов. Всички бяхме във възторг, Манолов плачеше от радост. Аз въртях колелото на машината, Едрев мокреше със сингера камъка и валяка полагаше мастилото, а Манолов подаваше хартията. Отпечатахме една книжка от "Славееви гори" заедно с корицата. Какво тържество бе туй за нас. Ентусиазирани до полуда, ние тримата денонощно си вадихме очите над литографския камък и благодарение на този наш ентусиазъм, на който не пречеше нито глада, нито безсънието, нито даже ужасната влага в избата, в която работихме, излязоха на бял свят много Манолови композиции, които днес се пеят и свирят даже и в най-затънтените кътове на България. Казанлъчани първи бяха честити да чуят и видят първата българска опера.

Това беше преди 20 години в Казанлъшкия театър "Искра". Авторът на "Учителски марш", "Каква мома видях, мамо", "Мама Иванчо думаше", "Цвете мило, цвете красно", "Дунав, бели Дунав", "Томление", "Дойди, дойди, братко" и други.

Около преди четвърт век Емануил Манолов имаше смелостта да захване и създаде опера. Казанлъчани обичат изкуствата и артистите и винаги са готови да им помогнат, да ги подкрепят с каквото могат. За операта бе нужен хор и такъв бързо се събра. Първата опера бе готова. До това време казанлъчани с много малко изключение не бяха виждали опера, те бяха само слушали, че съществува подобен род представление, вместо да декламират, актьорите да пеят и любопитството им беше изключително голямо. Афишите бяха с надслов "Сълзи и смях" - опера в едно действие. "Сълзи и смях" Емануил Манолов нарече първото действие на бъдещата си четириактна опера. Салонът на „Искра“ беше буквално претъпкан с публика. Операта се даде при небивал дотогава шум от аплодисментите и играчите. Той написа още едно действие, което направи първо, а първото взе за второ, като измени названието на операта от "Сълзи и смях" на „Сиромахкиня“. Либрето на първото действие той преработи и за двете действия използва стихотворението на Иван Вазов – „Сиромахкиня“, с други още няколко малки стихотворения. Изпълнителите на операта бяха интелигентни младежи - чиновници, няколко учители и учителки и госпожата на един офицер кап. Малчев.

Акомпанираше военния оркестър, на който бе капелмайстор. И при даването на второто оперно представление, композиторът бе силно аплодиран и сърдечно обсипан с букети и венци.

Подбрал: Минчо Минчев