Вдигането на минималната работна заплата в България води до спад в заетостта на най-ниско образованите, категорични са икономистите от Института по пазарна икономика. Изводът се налага след сериозно изследване на зависимостта мужду нивата на минималната работна заплата у нас през последните 11 години, проведено по данни от 28-те области в страната. От 2001-ва година до 2013-та, минималните възнаграждения на наемния труд растат от 75 на 310 лв.Само за тази 2015-та година, минималната заплата вече два пъти е увеличавана и от края на 2014-та, когато беше 340 лв, е 380 лв. Ръстът на минималното възнаграждение на наетите силно изпреварва темповете на растеж на Брутния вътрешен продукт и производителността на труда, показва още анализът на Института за пазарна икономика. За годините от 2000-та до 2013-та, ефективността на труда расте 167 %, Брутният вътрешен продук - на 183 %, средната работна заплата – 245 %, а минималното трудово възнаграждение – 353 %. Данните показват безспорно, че всяко ново нарастване на минималната работна заплата изхвърля нови хора на трудовата борса. Всяко вдигане със 100 лева води след себе си загубата на 24 520 работни места. Установената зависимост между ръста на минималното трудово възнаграждение и безработицата при най-ниско квалифицираните работници, създава сериозни опасения на икономистите, че влизането в сила от началото на 2016-та на новото увеличение с още 40 лева, ще изхвърли на пазара на труда нови нискообразовани хора, които към момента работят на най-ниските заплати. Увеличението на минималната работна заплата от 2013-та до 2017-та година, като цяло се очаква да общо 26 272 души да са загубили работата си като ефект от тази, уж социално справедлива мярка, за която настояват синдикатите.