Две млади дръвчета от вида „плачещ кедър“ красят храм „Св. Пророк Илия“. Дръвчетата са дарение от общинските съветници от Коалиция „Алтернативата на гражданите“ – Казанлък. Единият от тях вече е засаден във външното пространство на храма, точно до мраморната плоча, издигната в памет на казанлъчани, избити от турските войски в двора на църквата през август 1877 г.

Вторият кедър също предстои да бъде засаден на подходящо място, не само за да краси Божия дом, но и символично да свързва вечнозеленото дърво с паметта на поколенията и духовността, които е призван да съхранява християнският храм.

В двора на храма издигат снага няколко кипариса - те са запазена марка на „Св. Пророк Илия“ – стройни и достолепни дървета „пазят“ вратите към двора и към самата църковна сграда.

Плачещите кедри, дарени в навечерието на Коледно-Новогодишните празници, са поредният жест на внимание, който Коалиция „Алтернативата на гражданите“ засвидетелства към една от най-красивите православни църкви не само в Казанлък, но и в цяла Старозагорска област. Седем изящни полилея осветяват вътрешността на храм „Св. Пророк Илия“. На северната и южната стени на църквата има седем впечатляващи с изработката си икони. Полилеите и иконите са дар от групата общински съветници от Коалиция „Алтернативата на гражданите“, чийто основател и ръководител е инж. Николай Ибушев. Дарени са за благолетието на свято място, където вярващите намират подкрепа, опора и надежда.

„Нашият храм и ние, свещениците в него, се радваме на едно много добро общение с „Алтернативата на гражданите“ в лицето на г-н Николай Ибушев, на г-н Владимир Чучумишев и на останалите общински съветници от групата“, споделя отец Николай от храм „Св. Пророк Илия“. По думите му, Коалицията е поела ангажимент да помогне и в изграждането на поливна система в двете зелени площи, намиращи се непосредствено пред храма, което ще стане в подходящо в климатично отношение време.

Храм "Св. Пророк Илия" е построен около 1812 година и бил първият православен храм в Казанлък. В началото над земята се показвал само покривът, а във вътрешността му се слизало по 12 стъпала. Църквичката обаче станала тясна за миряните. Със значителната морална и материална подкрепа на братята Бозвели и с участието на всички куленци, започнал нов строеж, ръководен от майстор Йосиф. Храмът бил готов през 1865 г. В следващите години иконите изработил известният възрожденски художник Георги Данчов-Зографина, а на 30 декември 1872 г. митрополит Иларион Макариополски извършил освещаването.