Още през миналата година екипът на ИМ „Искра“ завършва най-новия си обект – Яхнаджийницата. Той се намира в непосредствена близост до Етнографски комплекс „Кулата“, в подножието на Тюлбето. Сбирката включва интересна информация и инструментите, с които навремето се е произвеждал ореховия шарлан, популярно тогава растително масло, което конкурирало зехтина. Така се възкресява един стар и изчезнал днес поминък, характерен за Казанлъшко и по-специално за Енина, който изиграл голяма роля в стопанската история на Казанлък и региона.
Възползвайки се от природните дадености, изобилието от орехови насаждения и от качеството на техните плодове, предприемчивите жители на района започнали производството на орехов шарлан. Работилниците, в които се произвеждал продукта са наричани „яхна“ или „яхнаджийница“. Това става още през Възраждането, като по този начин се намира алтернатива на по-скъпия, вносен зехтин.
В Казанлъшко и по-специално в село Енина, производството на шарлан от орехи е било и семеен бизнес в миналото. Допреди 100-150 години маслото от орехи е бил достъпно и популярно, което се е използвало буквално във всяко домакинство.
Технологията има четири етапа. Първото се подбирали орехови ядки, първо качество. Те се изпичали в пещ и след това се стривали фино на брашно с воденични камъни. За задвижването им се ползвала животинска впряга – магарета или кон. Любопитното е, че за да не се завърти свят на животното, се слагала качулка на очите му. В някои яхни се използвала и водата от Енинската река за задвижване на мелницата. След като брашното от орехи станело готово, се подгрявал казанът. В него се варяла сместа от вода с орехово брашно, до сгъстяването й. Получената смес се насипвала във вълнени чували, а те се пресовали. По този начин изтичало маслото от орехи. От останалата смес се правил вкусен орехов тахан.
Цялата тази дейност била енергоемка, започвала от октомври – ноември, но извън усилния селскостопански сезон. Полученото масло се съхранявало в специални делви, вкопани в земята, за да се запазят качествата му. А в Казанлъшкия край производителите държели на качеството – заради това ореховият шарлан си пробил път до големите градски пазари, дори преминал границата на България.
Най-известните енински фамилии са Пюскюлеви, Червенкови и Каличкови, които пренесли своя бизнес в Стара Загора и други градове. С навлизането на слънчогледа, яхнаджийството западнало. Това станало в 20-те години на ХХ век. Интересно е, че предприемачите от споменатите фамилии бързо се ориентирали в новата пазарна обстановка, създавайки фабрики за производство на слънчогледово олио. Освен с бизнес, те са били и щедри дарители към общините, различни граждански организации и местни институции.
„Нашата цел е да промотираме по-активно новия музеен обект, който със сигурност ще привлече вниманието на казанлъчани и на гостите на града“, сподели директорът на ИМ „Искра“ Момчил Маринов. В момента „Яхнаджийницата“ може да се посети след предварителна заявка. Билетът за етнографския комплекс, включва и тази визита, без допълнително заплащане.