Бузово кале – национален Паметник на културата?

Паметник на културата с национално значение да стане Бузово кале, препоръчва комисия от Министерството на културата след направените проучвания на крепостта това лято от екип на доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.

Експедицията над казанлъшкото село Бузовград се проведе през месеците юни и юли тази година по инициатива на Исторически музей "Искра".

На пресконференция, след приключване на този етап от разкопките, доц. Деян Рабовянов изказа тезата, че може да се каже, че крепостта „Бузово кале“ била центърът на Долината. Крепостта е известна, но никога не е била проучвана досега. Тя е била силно защитено място, със зрително поле от 180 градуса, обитаема по време на Средновековието, при това не само в защитената част от 17 декара, но и в подножието на съоръжението, където днес се простират градини с розови насаждения. По думите на доц. Рабовянов, Бузово кале е била използвана в средните векове и особено в разцвета на Второто българско царство. „Ние разкрихме един важен за целия регион център, с голяма и плътно застроена вътрешна част”, казва археологът. Според него, крепостта „Бузово кале” е изпълнявала функциите на това, което днес изпълнява Казанлък. „Това е центърът на Долината”, заяви археологът.

Крепостта е от началото на 6 век, има две крепостни стени, чиито височини са 3-4 метра, пресечена е с ров. Напълно са разкрити кулата и крепостните стени, при което е наблюдавано едно много умело и нехарактерно за други места вграждане на естествените гранитни скали в самите крепостни стени. Между двете крепостни стени са открити останки от църква с размери 13 на 6 метра, с хубав градеж и мазилка от бял хоросан.

Находките, които са открити по време на експедицията, са стотина ранновизантийски монети, върхове от стрели на метателни машини, битови предмети, сребърен обков на кръст, керамични съдове. В зоната на Голямата кула, при врязването на каменните стени в естествените гранитни блокове, е разкрит културно-исторически пласт, който говори за присъствие на древните траки по тези места. В основата на стените е намерена тракийска керамика.

Освен това, тук е намерен и скален феномен, който визуално наподобява известния Мегалит „Вратата на Богинята”. Екипът от учени археолози го нарича Малкия Мегалит.
Доц. д-р Деян Рабовянов е категоричен, че проучванията на крепостта дават нова светлина върху средновековната история на района, който, според учения, до момента е бил „бяло петно” в това отношение. Той обаче не се ангажира да твърди, че „Бузово кале” е мястото, където е бил разположен средновековният град Крън.

Екипът е направил заснимане от въздуха, а наесен ще извърши и лазерно въздушно сканиране с възможност за 3D-модел на терена и обектите в него.

Перспективите за проучвания са свързани с църквата и районите със запазена жилищна архитектура. Крепостта е много интересна и напълно се оправдаха очакванията на учените от експедицията специалната комисия от Министерството на културата да препоръча продължаване на изследванията на обекта и предприемане на действия за признаването му за Паметник на културата с национално значение.