С напълно обновена фасада, току-що боядисана в есенно-пастелни цветове, върху които изпъкват красивите черни решетки върху прозорците на долния етаж, къщата на някогашната велика фамилия розотърговци Папазови чака Свободата. 140 години след епичните събития на територията на Казанлък, сградата, която през 1998 година е обявена за архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение, заживява нов живот. В историята не само хората, но и сградите преживяват промени и превратности. Къщата на будните търговци и родолюбци Папазови, в която е кипял бурен живот преди и след Освобождението, премина и през унизителното време, когато този емблематичен дом се превърна в магазин за копчета, пердета и платове, а по-късно се продаваха и мебели.

Днес тя възвръща достолепието и достойнството си. Сивата и неугледна доскоро фасада е отстъпила място на хармонията между топло жълто, нежно кафяво и бяло. Дългогодишното строително скеле е свалено и сградата изглежда като новородена. За да посрещне Свободата. И както преди 140 години я е очаквала. И не само. Именно в тази историческа къща се настанява Главната квартира на Руската армия. И именно тук главнокомандващият армията великият княз Николай Николаевич се среща с дипломатическата мисия на Османската империя, съставена от външния министър Сервер паша и дипломата Намик паша. И пак, тук, в Папазовата къща, се водят първите преговори за примирие, но не се стига до споразумение. След по-малко от два месеца преговорите завършват на 3 март с подписването на Сан-Стефанския мирен договор.

Папазовата къща

От Димитър Душанов научаваме, че в хола на къщата на Папазоглу е имало фонтан с розова вода. В статията „Казанлъшките розотърговци Папазоглу” авторът цитира дългогодишния директор на Исторически музей „Искра” д-р Косьо Зарев, че въпросната къща е разрушена. Днес съществува новата къща на Папазоглу, зад Универсалния магазин, срещу хотел „Казанлък”. От улицата стълбище се изкачва в голям салон с изрисувани стени - тъмносини фрески на светлосин фон, гипсови орнаменти и разкошен полилей на тавана. Арковиден портал с витраж отделя големия салон от друг, по-малък салон, вероятно използван и като зимна градина с голяма камина от бял мрамор с орнаменти. От двете страни на големия салон се излиза на две огромни открити квадратни тераси с каменни парапети.

Спомените на един от най-възрастните в момента казанлъчани – 95-годишният Минчо Минчев, ветеран от Втората световна война, са, че къщата е била прекрасна. Разположена била в двор, чиято ограда опирала до близкото училище, днес малко по-надолу се намира новата сграда на СУ „Екзарх Антим I”. Дворът бил целият в зеленина, с чешма и алеи. Тази къща показвала, че тук живеят първенците на града, които били сред най-активните граждани и дарители.

Обновяването на фасадата, което приключи в навечерието на 140-годишнина от Освобождението на Казанлък, е извършено от настоящия собственик на сградата Тодор Колев.

Родът Папазоглу

Буквално името Папаз-оглу означава Син на поп. „Началото на рода трябва да се търси в третата четвърт на 18–и век, когато подгонени от кърджалийските нашествия, няколко големи копривщенски рода напускат Копривщица и заедно със стадата си се заселват в казанлъшко”, пише авторът на статията „Казанлъшките розотърговци Папазоглу” в „Станимеръ”. Той цитира информация от Яна Папазова, дъщеря на един от наследниците на рода – мореплавателя Дончо Папазов, според която семейното предание сочи Копривщица като люлка на рода.

Димитър Папазов (15.01.1828 Казанлък – 17.12.1902 Казанлък) и Ботьо Папазов (1837 Казанлък – 10.01.1892 Пловдив) са един от най-видните представители на рода Папазови. През 1854 г. братята поемат от баща си Дончо организираната през 1820 фирма за търговия и производство на розово масло в Казанлък. Основават през 1858 г. първата българска търговска къща за износ на розово масло “Дончо Папазоглу и синове”, която чрез канторите си доставя в Цариград, Париж, Лондон, Дрезден, Виена, Ню Йорк и др. Имат розоварни в Казанлък и Карлово. Успехът на братя Папазови се дължи и на тънкия нюх, предвидливост и съобразителност, която те проявявали в подходящия момент. Търгуват също с вносни памучни и вълнени платове и земеделска продукция.

През 1883-1884 г. се разделят и продължават дейността си в 2 фирми – “Димитър Д. Папазов” и “Ботьо Папазов и съдружие”. Димитър е кмет на Казанлък (1879 – 1880) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880 – 1883). Привърженик на Народната партия. През 1882 емигрира във Франция. След завръщането си през 1889 г. отново поема работата в своята фирма, ръководена през време на престоя му във Франция от Ботьо Папазов. Участва в основаването на АД “Розова долина”.

Ботьо Папазоглу заедно със синовете си реорганизира фирмата си в акционерно дружество, което построява в Казанлък фабрика за дестилация на розово масло. Участва като акционер в Търговска Индустриална банка в Пловдив и в АД “Земеделец” в Стара Загора. През 1892 Александър Папазов, родственик на братя Папазови, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика, впоследствие известна като „Ален мак”.

Братята Папазоглу са издържали стотици студенти – стипендианти от Казанлък. Димитър Папазоглу участва в Комитета за изграждането на храм-паметника в село, сега град, Шипка. Инициативата е на руски благородници, участвали в Шипченските боеве. Той завещава голяма сума пари, с които след смъртта му е построена градската болница в Казанлък.

Участието на фамилията Папазоглу в църковните борби, активното отношение към църквата и църковния живот са съвсем закономерни, като се има пред вид високото обществено положение на семейството. Освен като деятели по църковния въпрос, в родния си Казанлък Папазоглу се проявяват и като дарители на църкви. В непосредствена близост до къщата на Папазоглу се намира църквата „Св. Успение Богородично”, трикорабна базилика с иконостас от местни и габровски майстори и икони на известния казанлъшкия художник Петьо Ганин. В храма има портрет на “Димитър и Стефанка Папазови – дарители”. Иконата на Христос вдясно от Царските двери носи надпис: “За в памет подариха Димитро и Стефанка Папазови 1896 г.”

Като влиятелна и обществено-активна фамилия Папазоглу не остават равнодушни и към борбата за национално освобождение. Въпреки сериозните си търговски интереси в империята, а може би тъкмо поради тях, брятята поддържат широка мрежа от контакти сред всички обществени групи. През 70-те години те влизат във връзка с БЦРК. Левски дошъл в Казанлък още при първата си обиколка на страната, в първите дни на февруари 1869 година. Тук той се представил за търговец на розово масло и посредством учителя Филип Велев вероятно е имал първия контакт с казанлъшките розотърговци Папазови. Братя Папазови подкрепят национал-освободителните борби с пари, като сред най-големите дарители за родолюбивата кауза в Казанлък.

При първото влизане на руските войски в Казанлък в края на юни-началото на юли 1877 година цялото женско дружество се събира в дома на неговата председателка Неда Папазоглу. На тържеството отива и учителят Димитър Душанов който пише: “Здрависвах събраните там весели госпожи и госпожици с новото положение и нашите храбри освободители”. В Казанлък Генерал Гурко устройва щаба си в къщата на Димитро Папазоглу – “всепризнатият вече първенец на града”.

При второто влизане на руските войски в града, идва и същинското Освобождение на Казанлък на 8 януари 1878 година. И в тези паметни дни на радост и надежда отново принос има родолюбивият род Папазови. Във фамилната им къща няколко дни по-късно се установява Главната квартира на Главнокомандващият руската армия княз Николай Николаевич.

Ето какво пише в заключителните си бележки Феликс Каниц от посещението си в Казанлък: “…На 12 януари 1878 година Великият княз посетил позициите на Шипченския проход, а на 13-ти, руската Нова година, той преместил главната си квартира за по-продължително време в Казанлък, където пристигнало след 6 дни известието за появяването на Радецки пред Адрианопол. Казанлъшките улици се оживили постепенно, българските бежанци се върнали отново. Ще мине обаче много време, докато потъпканата от казаци и черкези прехвалена “Розова долина”, която би могла да бъде наречена след последните ужаси на войната “Долината на сълзите”, се съвземе от тежкия удар.”