Една добра новина.

Като за начало на седмицата, макар да я съзрях още вчера. С топенето на снеговете, заедно с кишата и потоците вода по улиците, в симпатичното ми кварталче, в което живея, лъсна и една полудобра новина.

Да го кажа и иначе: гората стана полугора.

През лятото един възмутен младеж, завърнал се от странство писа за огромните храсти и дървета, поникнали на празните 9 декара площ в района между казанлъшката болница, училище "Чудомир" и района на Механотехникума. Тогава стана ясно, че този терен отдавна не е общински към него момент, а продаден на двама видни и заможни казанлъчани.

С надеждата някой от тях да си окоси развъдника за змии и гущери, си дойде есента. После сняг засипа всичко. Даже нямаше място къде наркоманите да свиват огън.


Сега обаче, навръх пролетта, се провря и малка надежда. Малка, ама надежда. Единият от имотните стопани на терена, в чийто земевладение попада и тухления четвърт вековен коптор, наречен бъдеща някогашна сграда на Инфекциозно отделение, завещана от кметското време и управление на Иван Гороломов, явно се е сетил, че има имот, който следва да превърне може би в нещо. И като първа и обнадеждаваща мярка, взел та окосил. И сега се види и другата част на пътя. И дори този човек не си дава сметка каква възрадост предизвиква в очите на хората, минаващи наоколо и какви надежди буди. Дори само с това,, че се вижда и другата част на улицата. И е далеч по-ведро от преди. И някак се набива на очи, другата част на терена, на която продължават да стърчат есенни двуметрови храсталаци. Които един ден, по предварителни планове може ида се превърнат в нещо като спортен комплекс. Един ден.


Пиша това с цел ако не друго, то поне и останалата част на терена да се сети другият господин или негов другар да закосят, за да може като минаваме от там да не извръщаме глави в погнуса за това, че пак сме оставили добрите си неща в ръцете на лоши стопани. Не че са длъжни, зер частната собственост е неприкосновена, но когато си взел имот в една съвсем прилична част на град, независимо от бизнес намеренията си и интереси, следва и да си го редиш като за пред мястото и с достатъчно уважение към тези, които ежедневно ще минават оттам.


Иначе е прекрасно. Да виждаш отсрещната част на улицата. Все пак сме в България, 21 век.

Един подранил понеделнишки гражданин