Не през май, а сега – в края на септември...
Люляковото дърво е в двора пред храм "Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов", намиращ се на китно място, близо до изхода на транспортния портал на „Арсенал“, по пътя към Бузовград. Обсипаното с бял цвят дърво буди изумление. Точно сега, в началото на есенния сезон, когато листата на дърветата пожълтяват и започва листопадът. Цветен чар, пораждащ различно от есенното минорно настроение.
Оказва се, че това е екзотичното азиатско дърво индийски люляк, което може да вирее и по нашите географски ширини. Тук е засадено пред 4 години, когото се открива храмът. И всяка година цъфти в бяло.
Листата му са зелени и лъскави, а когато започне да цъфти, индийският люляк се превръща в красив облак от цвят – бял, розов, червен, лилав и всякакви техни нюанси.
В пълен цъфтеж листата почти не се виждат – райска красота. Дръвчето расте бързо. Цъфтежът започва още след първата година в началото на лятото и радва с разкошния си цвят чак до края на есента.
По-важното е, че индийският люляк успява да презимува дори на минус 20 градуса. При подходящ избор на място, закътано от студени течения, може да замръзне само надземната му част. През пролетта то се събужда от спящи пъпки в основата на корена.
Красив есенен цъфтеж – малко пролетно настроение… Или сбогуване с лятото… Както си изберете.
Мария Раевя преди 2 години
Мария Раевя преди 2 години