За пореден път камара с битови отпадъци изникна в района под гарата, до т.н "заводски блокчета" в Казанлък., само на метри от празен контейнер, до който еподпраня ненужна на собственика си стара дървена врата. .

Очевидно поредицата статии не са успели да пробудят елементарно усещане за срам и дълг, нито в нарушителите, нито в пазители на общинските наредби, еколози и общински служители, които би следвало безпощадно да санкционират подобни творения и техните автори.

Нещо повече: те стават хронични в този район на града.

И не само в този. В сезона на ремонтите Казанлък е заприличал на строителна площадка и на депо за строителни отпадъци. А след дни чакаме гости.

Да видят как пазим тракийското наследство, ние потомците на траките.

И да му ръкопляскат. На наследството.

Както е тръгнало обаче, сме на път повече да смаем света с боклуците и мръсотията си, които щедро изсипваме до местата за боклуци, както и с невероятната вещомания, която ни обзема в сезона на ремонтите, ступана пак до местата за отпадъци. Отколкото с това, което пазим в трезорите на музея си.

Справка- поглед встрани и леко озъртане до който и да е казанлъшки контейнер.

Време е да се спре това: като се вземат в ръце. И едните, и другите.

И както МПС "паякът" успя да въдвори макар и частично ред по казанлъшките улици, с респекта на санкциите си откъм пари, май е време това да се случи и за боклуците и тези, които безпощадно изхвърлят такива там, където не им е мястото. Защото за прибирането им плащат всички. Само дето едни нарушават, но никой не ги санкционира.

Не е решение на проблема тихото извозване от страна на общинските служители от специализираната фирма за това. Защото това става с общите ни пари. Част от които могат да отидат иза друго, далеч по-смислено нещо.


Време е за яки глоби и здравите санкции. Щом не може да се намери авторът на замърсяването, тогава да го отнесе целият блок или квартал.

За има- няма никакво време будното око на българина, доказала във времето че това е работещ начин да се буди, ще се отвори.

И веднага ще стане кой хвърля там, където не бива. И кой трупа тонове боклуци, за сметка на всички.

И тогава - каато в песента: може да не настане "такъв живот", но поне няма да има подобни гледки под носовете и портите ни.

И ще сме си спестили доста ненужни усилия и разходи.

Със сигурност.

Иначе- няма спиране. Ще се дивим на подобни камари с боклуци и ще ругаем по ... Михаля.

А той у нас..