Ако живеете в Казанлък или сте негов гост за Празника на розата, непременно отидете на Улицата на занаятите. Тази година тя впечатлява с изключителното си богатство от ръчно изработени български сувенири – кой от кой по-впечатляващ с огромната фантазия и несравнимата сръчност на българските майстори занаятчии и приложници. Но сега думата е за друго.
Съвсем малко на изток от сцената на площад „Севтополис” вниманието привлича един портрет на красива тъмнокоса, синеока жена. Две са причините да се спрете точно на това място. Портретът е изработен от милиарди песъчинки, получени след разтрошаването на камъни от различни краища на България, а цветовете и нюансите в цялото каменно платно са напълно естествени. Освен това, точно тези искрящи на светлината песъчинки създават усещането, че буйната коса се развява от вятъра, а погледът в синьо ви се усмихва. И втората причина е мистерията около този портрет. Преди 27 години той е публикуван във вестник „Кубанские новости”. Веднага след това в редакцията на руското издание пристигат множество благодарствени писма от хора, които твърдят, че след като погледнали портрета, са имали огромен късмет.
Тайнствения портрет на циганката прави от пясък и майсторът на занаятите от Раднево Димитър Андреев. Портретът той е дарил на Художествената галерия в родния си град. Изработен е от камък, събиран от цяла България. Като творец, който намира музата в предизвикателствата около себе си, решил да експериментира с мистериозния портрет на красивата жена. Захванал се за работа в ателието си и още преди окончателно да завърши каменното си творение, дошъл негов приятел. Разгледал картината, докоснал я, а после отишъл и си пуснал тото. Спечелил. Друг негов близък, ден след като погледнал картината, си намерил постоянна работа, трети разрешил дългоотлаган проблем с колата... "Какво да каже човек - усмихва се Димитър Андреев, - необяснима енергия, мистерия или Бог знае какво". И решил да дари каменния портрет на галерията в Раднево – за късмет на всички, които го погледнат.
Историята на картината започва от 1897 г., когато младият италианец Луиджи Карбоне излязъл от дома си след поредния лют скандал с жена си. Докато се разхождал по площада, Луиджи забелязал необикновения портрет на жена с пронизителен поглед. Италианецът попитал художника коя е загадъчната жена, а той му отговорил, че това е една циганка, която бил нарисувал преди няколко седмици и която никога повече не видял. Личало, че картината не е шедьовър, но Луиджи решил да я купи и да я занесе в дома си.
От този ден животът му се преобърнал – вече не се карал със съпругата си, натрупал огромно богатство и, въпреки че бил отдавна загубил надежда, едно след друго му се родили две здрави деца. Късметът на семейството секнал при един ремонт на къщата, когато картината била преместена в плевнята. Тогава цялото семейство се разболяло, работата на Луиджи не вървяла и отново започнали скандалите със съпругата му. След като портретът на циганката се върнал в къщата, късметът отново споходил тази италианска фамилия. Картината била разпространена от големия син на Луиджи – Марио, който заминавайки за САЩ, направил копие на портрета и го взел със себе си. След това наследниците на Марио започнали да раздават картината, вярвайки в нейната сила и така, докато портретът на циганката стигнал до руския вестник. А чрез Димитър Андреев – и до Казанлък.
Иначе бившият учител по рисуване и настоящ майстор на накити Димитър Андреев работи основно стъклокерамика. Преди повече от 30 години, в едно черноморско градче попада на изделия, изработени от мед и емайл. Буквално бил поразен от яркостта на цветовете във фигурките, огрени от слънцето. И това става неговата голяма любов за цял живот. Днес Димитър работи емайл и стъкло, има три собствени пещи. За изящните си бижута и амулети използва техниката фюзинг, при която стъклото се сплавява на пластове. На изложението в Казанлък е подредил амулети за здраве и късмет, както и красиви стъклени бижута, всяко от които е уникално. От стъклокерамика е направил голяма икона на Св. Архангел Михаил, която е дарил на църквата в твърдишкото село Козарево – храмът е напълно възстановен от един местен бизнесмен родолюбец. Стъклокерамична икона на Св. Климент Охридски е дарил и на основно училище в Раднево.
Рисуването с пясък започва с портрет на Васил Левски. За него специално събира камъни от местата, където Дяконът е ходил. Чука ги на ръка и за да отдели фракциите, се снабдява със сита с различни калибри. Експериментира с основата, върху която залепва песъчинките, докато намери най-подходящата. След първия портрет на Левски, прави още един, след него – на Ботев и на Св. Иван Рилски. Дарява всички. Мечтата му е да направи галерия от пясъчни портрети на героите от Вазовата „Епопея на забравените”. Но технологията е много бавна и трудоемка и Митко си признава: „Може би ще ми трябва още един живот, за да изпълня мечтата си”. Но като човек, който преследва мечтите си и не се оставя времето да решава всичко, майсторът създава свои последователи и помощници. Напълно безвъзмездно обучава деца и ученици в тънкостите на пясъчното рисуване и стъклокерамичното бижутерство. С много внимание и грижа гради бъдещи майстори на приложното изкуство и пазители на българските традиции в занаятите.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!