Свободен райдър- Кърпата

Утре ще е част от онова хилядно, ревящо мощно, атрактивно, яко, адреналиново мото шествие. Юбилейно. Защото казанлъшките „Черни рози“ вдигат наздравица за 20 път и събират хиляди приятели и последователи край Крънското ханче.
И няма как да бъде объркан или неразпознат. От години си има запазена марка и стил, отличителен символ, сраснало се с него име.
Кърпата.
Елегантен аксесоар, за чаровен човек, решен в различни закачки на черното.
Отива му.
Придава особен чар на волността и мъжкарлъка, с която яха машината си. И стилът, с който се носи в живота. Отвъд мотора.
Определя се като свободен райдър / пичага моторист/, който не е клубен играч, заради неподвластното на правила усещане за свобода. Да си кара където и когато си пожелае, с който си пожелае. Най- често с Цецо. От „СОТ-а на „Арсенал“.
Кърпата.
Иначе Стойо Велов. От Казанлък.



Познава го целия град, заради професионалните му ангажименти. Във времето, когато не е на мотор или на бира с приятели, е на работа. Най- често.
Служител е на голяма фирма за комуникации.
Любовта към моторите е от детството. Тогава, когато всяка джаджа, която бръмчи, „дърпа“.
Бил в трети клас, когато се качил на класиката- „Балканче“. Със съседското хлапе Тихомир, с което дебнели таткото рибар да нарами такъмите и те яхвали „звяра“. Маршрутът бил баири и градинки, планини, полета.. Падали.
Но всеки свободен райдър трябвало да има поне по дузина такива качествени въргала, за да има опит и респект, е едно от правилата на порасналия райдър.
С времето мото любовта ту затихвала, ту пламвала пак с нова сила, но не дотам, че да води до разорение. Голямата пауза била в казармата, където го „давал“ пощальон.
Споделя, че е фен на добрите машини, „но не ги сменя често“. Сега е на „Нарушител“- Сузуки Интрудер. Преди това бил със Симсонг Чопър.
Светът на 600 и повече кубика е друг, категоричен е Кърпата, който има верни сподвижници в планинските си турове. Или за останалата засега в историята Каварна.
Пали машината и поема. За разтуха,простор, кеф, свобода. Казва, че няма такова друго зареждане на батериите.

А когато е в мото пауза, макар това да се случва „почтиникога“, е на по бира. С приятели. Заклет фен на една марка. Споделя я класически, като мотора- с приятели.



Като доказателство, че има и вечни любови: като това да усещаш свободата със скоростта на 80 конски сили. Примерно.
И с тази скорост да градиш и собствения си начин да преминаваш в живота. Стилно приглушено. Кърпата.