42 години Димитър Димитров работи в „Арсенал“, през половината от тях всеки ден върти педалите на велосипеда си от завода до Розово и обратно, независимо дали е сняг или пек.
„Салутон, кара семидеано!” Така се поздравяват малцината арсеналци-есперантисти. В превод ще рече „Здравей, скъпи приятелю!”. Това е един от най-искрените и сърдечни поздрави между малкото останали есперантисти, които в най-голямото машиностроително предприятие у нас се броят на пръсти. А преди много години в „Арсенал” дори е имало Клуб по есперанто, но днес този международен език е позабравен.



Не и за Димитър Димитров, организатор по инструмента в цех 5/600 на Завод 5. Тази година той ще чества своеобразен юбилей – 40 години, откакто тръгва за първи път на курсове при есперантистката Свобода Дамянова и 40 години нито за миг не забравя езика, нито принципите на есперантсткото движение – свобода, съпричастност, взаимопомощ, разбирателство.


През 1983 година получава правото да преподава есперанто. В периода 1983-1990 е председател на Есперантското дружество „Roza Valo” в Казанлък, а след това е постоянен негов заместник-председател и секретар. В града на розите есперантистите са едни от първите в България, които създават своя структура – още през 1902 година, само 15 години след официалното обявяване на езика, създаден от полския филолог Людвик Заменхоф. Дружеството членува в Българския есперантски съюз, който през 2017-та навършва почетните 90 години.

Димитър си спомня първите години от своето членство в организацията – водят се много курсове, желаещите да учат есперанто са стотици, кипи дейност, ентусиазъм и въодушевление. Особено силно развитие е имало есперантското движение в България по времето на Сава Дълбоков, член на Централния комитет на БКП. И въпреки че тоталитарните режими недолюбват прогресивната в своята същност организация, у нас тя е имала подем именно по времето, когато неин председател е партиен член, при това на висша позиция в йерархията на партията и първи заместник-председател на Отечествения фронт. Днес членовете на съюза са значително намалели. В Казанлъшкото дружество те са 20, но затова пък прекрасните взаимоотношения между тях са съхранени чисти, искрени и за цял живот.


„Това е е една свободолюбива организация, тук всеки може да си каже мнението, да сподели. Ние не само поддържаме есперантския дух, ние живеем по неговите принципи – човек да е свободен, да върши добро и да помага винаги, когато хората имат нужда от това”, разказва Митко. За неговата активна дейност е избиран в Окръжното ръководство на есперантистите в Стара Загора и в Централното ръководство на Българския есперантски съюз. Днес членува и в Световното работническо есперантско движение със седалище в Париж. Поддържа приятелства с есперантисти от цял свят.


И още една прелюбопитна подробност в неговия есперантски живот. На една среща на говорящите този език, станала навръх рождения му ден на 25 декември 1983 година, той се запознава със съпругата си Таня. Харесват се от пръв поглед и се сгодяват още същата вечер. „И до днес съм щастлив от това“, признава арсеналецът, защото с Таня живеят хармонично и в разбирателство. Тя също е арсеналски кадър – началник е на инструментален склад. И синът им Николай доскоро също е бил в завода, но направил друг избор, но пък неговата избраница, с която му предстои сватба това лято, също е арсеналка. Още много хора от родата на Митко работят в различни заводи в „Арсенал“, което още повече ги сплотява.


Димитър Димитров завършва заводското училище през 1972 година, после отбива военната си служба и започва работа в „Арсенал“ – от 1975 година до днес той работи само и единствено в Завод 5. Завършва вечерно механотехникума, а като работник нищо не му се опъва, защото за тези 42 години е преминал през различни машиностроителни професии - шлосер, инструменталчик, настройчик, контрольор по качеството. На 22 години става майстор - производство. Сега е организатор по инструмента в 5/600 от самото основаване на цеха. Включва се във всеки курс за повишаване на квалификацията си, защото смята, че човек трябва да учи, докато е жив. И да гори в работата си.


Активен синдикалист, върл враг на цигарите и алкохола, заклет вегетарианец. Атеист, кръстен като малък в католическа царква, но почитащ днес всички православни християнски празници. Спазва стриктно десетте Божи заповеди и се води от максимата, че във всяко нещо, дори в обикновените битови взаимоотношения между двама души, трябва да има правила и човек винаги да се стреми да прави добро. Пял е в градския смесен хор „Петко Стайнов“, когато диригент е била Ваня Монева. Освен това е самодеец в Народно читалище „Христо Ботев - 1897“ в село Розово, където участва не само в празничните ритули по розобера, но и в театралните постановки на любителската формация. Всяка година се включва в Карнавалното шествие по време на Празника на розата.


Почти половината от годините, през които работи в „Арсенал“, близо 20, не признава друг транспорт, освен велосипеда си. Всеки ден, в студ или жега, той изминава сутрин и вечер разстоянието между Казанлък и Розово, дори сам се състезава със себе си, като си прави засечки на определени места. Това поддържа тонуса му. Иначе, в Розово го чакат овощна градина, лехи със зеленчуци, цветни алеи. Не дава на друг да се бърка в тази работа, още повече, че земята му дава сили и го зарежда. За тренировка на мозъка играе шах, но напоследък – основно с компютъра. Не обича да говори за политика, но за спорт и за любимия „Левски“ – може.
Димитър Димитров от цех 5/600. Един от малкото стожери на есперантското движение в Казанлък и в България.


Saluton, Митко!


*
Есперанто (Esperanto) е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното име на езика е Internacia Lingvo, а днешното му наименование идва от Doktoro Esperanto, псевдонимът, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува в „Първа книга“ първото описание на новия език, издадена през 1887 година.
Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 година. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.
В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на 19 век се появяват есперантски дружества, като Казанлъшкото е едно от първите в България – 1902 година. През 1907 година във Велико Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 година.
По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е в доста голям диапазон - между 30 хиляди и 2 милиона души. Макар че езикът няма официален статут в никоя страна, през 1921 година той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 година с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над сто страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка.