Той е от невидимите. Без които обаче не може. Михаил Михайлов работи в арсеналското звено по сигурността. За работата на такива хора почти не се говори, тя не се мери нито в количество произведена продукция, нито в завладени пазари, но без нея няма как всичко да е наред в огромната фирма, че да се случва първото и второто. Като истинска държава в държавата, както отдавна казанлъчани се шегуват относно „Арсенал“, тук действа строго подредена система, гарантираща вътрешната сигурност. В интерес на истината, всичко показва, че в казанлъшката оръжейница нещата са далеч по-подредени, отколкото в цялата ни държава... Тая подреденост, която гарантира стабилност и спокойствие на 7-те хиляди работещи иска денонощна работа. Даже по големите празници. „Тая година ще честитя имения ден на сина ми Христо по телефона...“, смее се пазачът „Въоръжена охрана“. Смее се, защото работата по Коледа, Нова година и Великден за него и колегите му, както се казва:“Не е новина“.
Освен навръх 25-и декември, Мишо тази година ще работи и през целия ден на 24-и. Ще седне директно след смяната на готовата за бдение в очакването на Рождество трапеза...Няма да му се размине и по Нова година - на работа е през целия първи работен ден на идната 2016-та. Свикнал е, такава е професията. И на други места се работи по Коледа, но с малки компромиси, хората намират начин да си вземат празника. Но в арсеналското звено по сигурността, няма как. Затова на въпроса, как се празнува тук на Коледа и Великден, Михайлов отново през смях, но категорично отговаря:“Никак“.
Михаил Михайлов е засмян човек.
Природата му е такава. На пръв поглед, за човек, който винаги е носил пистолет на кръста, това е необичайно. Носенето на оръжие в личен план има известна привилегия, или поне – преди имаше. Защото Мишо от 18 години се води пенсионер – служил е при военните в казанлъшкия Първи район, преди големите промени там. След това, през 1998-ма, старшина Михайлов се връща там, откъдето почва първият лист на трудовата му книжка – в „Арсенал“. Но вече нито в „Стрелата“ на Завод 1, нито в АРИЕЛ-а на Завод 2, където бил преди 16-те си години в армията. Професионализмът, граден още в Технукума „Заимов“ в Сопот, е основната причина, сега охранителят да е сред хората по сигурността на „Арсенал“ – за електрончика, тайни в техническите системи по сигурността, няма. И слава, Богу! Иначе как щеше да се подсигури арсеналската сигурност. А тя е в много неща – в гаранцията, че на всички места по работните площадки, канцеларии и терени е спокойно; че тук няма кой да те окраде, или ако това стане, виновният ще бъде открит; че никой няма да си позволи злоупотреба с опасните изделия или материали, които се произвеждат и използват ; че се ликвидира до крайност възможността, това сериозно производство, да се саботира по какъвто и да било начин отвътре...
Михайлов и колегите му, на практика са навсякъде, работата им е да виждат, без самите те да бъдат видими. Да предотвратяват рискове, да осигуряват спокойствието на другите. Спокойствието е и в такива неща, като неразумното нечие поведение. И Михаил е повече от доволен, че в „Арсенал“ за това са взети мерки, включително и с помощта на хората, които работят като негови колеги. Доволен е и че вече е решен някогашният проблем с алкохола, внасян по работните места. По време на работа вече никой не си позволява да пие. „На празниците, които прекарваме тук, ние също никога не носим алкохол...“, отбелязва Михайлов. Така ще и на този Христовден, нищо, че синът му има личен повод. Ще му каже наздраве по телефона, без чашка в ръка. Това не е най-важното. Важни за хората като Мишо, са други неща. Като тръпката по техниката, без която в охранителната дейност, вече не може.
Стръвта по електрониката, с която Михайлов е „зарибен“ още като ученик, днес е жива не само заради работата. Тя е и хоби. Десетки видеоклипчета собствено творчество изкачат от телефона му при всеки повод – Мишо експериментира в заснимането, монтажа, звуковите ефекти...Отдавна снима с камера. Купил си я за удоволствие. Снима дори себе си, има стативи, все пак...Видеосамоснимачката е личното му средство, да изпробва чувството си за хумор върху самия себе си – паметта на GSM-а му пази клипче-шега: отделянето на духа на Михаил от тялото..., например...Има качени собствени над 50 клипчета във V-бокса. „Теглят“ го и други щуротии, с които се развлича в свободното си време. Едно от чудните неща в такива професии, в които се работи по празниците, са дългите почивки в дни, когато пък, повечето от нас работят. В такива дни Михаил си майстори разни нещица, лични и домашни удобства. Прави си собствено кино – вързал си е телевизора с лаптопа; мери си кръвното от всяка точка на географското си положение с едно плъзгане на пръста по екрана на телефона си – свалил си е специална програма...Слуша си музика, всякаква, качена на компютъра и телефона за лично ползване...
Музиката е другата страст на Михайлов
Като човек, който познава електронните платки, спойки, връзки и взръзчици и следи новите технологии, Михаил не спира да се връща към момчешките си технически увлечения. Отдавна е сглобил първия си мощен усилвател сам, /усилва си музиката у дома обаче, само по за 5 минути и в разрешеното време, за да не тормози съседите/. В последните години за него е дошло времето на ровичкатането в нета за програми, с които сам си прави и музика. Обича валсовете, „музиката за маса“ и всякаква друга, стига да е хубава. Обича с нея да радва и приятели.Справя се отлично като DJ, но само за роднини, приятели и колеги, за които устройва купони. Празниците Мишо обича много. Затова не пропуска да създава празничност за децата и – особено, за внуците в семейството. Внучката вече има от дядо истинска горовяща кукла - Михайлов открива такива технически чудеса в интернет и веднагически си ги доставя. Радва децата с подаръци и изненади винаги, когато има повод. И без повод даже. В домашната компютърна памет снимките и клипчетата за малките си имат специално място. Като в сърцето. И кога, ако не по Коледа е най-доброто време за това?
Да, в повечето време от празниците, Михаил Михайлов е на работа. Поне по два от четирите Великденски дни почивка, по традиция той е в „Арсенал“. Поне 5 пъти е посрещал новата година зад портала. Но това никак не му пречи. С колегите хапват набързо по нещо, най-често донесено от къщи за в празничната нощ. Веднъж дори прибрал паричката от домашната баница на една колежка. Късмет. От късмета си да работи, когато другите почиват, Михайлов не се оплаква. Не се оплаква като цяло от личния си житейски късмет. Който го е довел в „Арсенал“. Даже навръх Коледа, Нова година и Великден.
Диана Рамналиева