Гери - лъчезарното КПП на „Арсенал 2000“

Срещаме се в коридора в края на обедната й почивка.

Бърза, както бързат хора, за които всяка минута е важна. Приятно уморена е. Не от тежестта на обяда, а от удоволствието и настроението, с което я „хранят“ народните танци, рипани в онези заветни 40 обедни минути. Особено с любимото й „Чичовото“ и витите северняшки танци.

На бюрото я чакат дузина мейли, натрупани в краткото парче отдих и куп още други задачи, обикновено невидими за лаиците по отношение на секретарската работа, според които „те нищо не правят“, и много отговорни, изискващи всеотдайност за момичета, които са „филтърът и цедката“ преди срещата с големите шефове.

Още повече, че тя няма и вид на класическия букварен вид секретарка на голяма и престижна фирма. Не гали очите респектиращо с къса пола, нито със строг вид. Но определено „пари“ с широка усмивка, грейнали очи, нежно лъчезарие и приглушен респект. Очарователна е с непринудеността и всеотдайността си.

Кучето-пазач, КПП-то на търговската фирма „Арсенал 2000“, момичето, което мечтае да види Изумрудения остров и Малката русалка в Копенхаген, докато храни заблудено и уплашено малко птиче на прозореца. Една от празнуващите десетки арсеналски именички в деня на Свети Георги сърцата поклонничка на творчеството на Чудомир - Гергана Трифонова Маргаритова. Техническият сътрудник на изпълнителния директор на „Арсенал 2000“ Христо Ибушев.

Когато идва преди години в голямата фирма, идея си няма на колко тежък, макар и кожен, бял стол сяда. Научава случайно за свободната работна позиция и критериите, за да бъде заета, докато работи по митническото обслужване и експедиция в „Катекс“, подава CV на английски и дори няма време да се шашне за интервюто: просто, защото я викат, докато отново товари пореден камион с платове на митницата. Дори се извинява за външния си вид на работещо на терен момиче, неподходящ за интервю за работа в голяма и престижна фирма.

Зад портала обаче я харесват от раз: може би заради непринудеността и неподправеността, заради умението и желанието да дава всичко от себе си в работата, заради старанието и упорството да учи нови неща, разсъждава днес Гери, както всъщност я наричат колегите й от „Арсенал 2000“.

За тях тя е приятел, колега в танците и купоните, ревностен читател на стойностни книги, енциклопедия за всичко ново на книжния пазар, неподражаем мечтател, всеотдайна майка, непощадена от чувството за самовина и липса на достатъчно време за посвещение на бъдещ първолак и госпожица от първа група в детската градина.

Денят на техническия сътрудник Гергана Маргаритова започва рано: с крадено време за четене на любима книга или будно кафе, после детска градина, подредено бюро с огромна кореспонденция, десетки на бюрото дневни задачи. И много невидима работа отвъд тях, трудна за представяне от човек не от тази „кръвна група“.

Служебна кореспонденция, разпределение на задачи по отдели, следене на програмата за срещите на началството, телефони, факсове, друга канцеларска работа, посрещане и изпращане на гости, е само видимото от айсберга с отговорности на КПП-то на „Арсенал 2000“.

Отвъд това личните проблеми и дискомфорт са забранени.

Трябва да си естествен, лъчезарен и да не отблъскваш, е професионалната философия на техническия сътрудник Гергана Маргаритова. Когато на момичето, омечтано по зеленото на Ирландия и Исландия, му се уморят очите или потъне нечие житейско гребло, си краде малко време за музика: като типичен музикален помияр, както тя се определя, слуша всичко, в което има ритъм, смисъл и хармония. Има обаче и фаворити: Лили Иванова или Берковската музика. Също като книгите: английски и български автори, особено класици. Макар последно да е плакала на романа на българския учен-географ доц. Георги Бърдаров „Аз още броя дните“.

И непременно Чудомир. Залюбила го още в детските си години, когато го четяла на глас на дядо си Данко в Черганово. Тогава открила, че в неговите разкази има много топлина, мъдрост и любов. Все неща, за които днешният човек страда, поради дефицит. Убедена е, че Чудомир трябва да се изучава в училище именно поради тази фундаменталност в неговото творчество. Признава, че дори на изпита по руска класическа литература първо я питали за Чудомир. После за руските класици, докато „борила“ българската филология в Софийския университет. Прощъпулникът й бил с чешкия, но 7-те му падежа й дошли в повече. Затова сега свободно „шляпа“ в деловия си английски, който упражнява с четене в оригинал.

За което краде от оскъдното си свободно време.

Приоритет отвъд работата са ми децата, искам да станат свестни хора, споделя Гергана, която пълни вечерите си с глъч на 6-годишен симпатяга, заклет фен на големите градски часовници, и малката кокетка Елица.

Или краде време за сериала си „Шерлок“ и може за N-ти път да гледа „Време разделно“. Където емоцията по филма елегантно намига с името на малката й дъщеря.

И мечтае.

В изумрудено зелено и синьо, макар да не е взела синьото от очите на баба си, чието име е наследила.

„От нея ми е усетът по хубавото, беше шивачка, от строгите“, с топлина и тъга в очите споделя Гери за любимата баба, вече на небето.

И докато връща спомени, ръцете на сътрудника Маргаритова търкалят деловия ден: не спира да подрежда папки, да сортира кореспонденция, приема и връща обаждания, хора.

Просто ден. Един делови ден в „Арсенал 2000“. С много напрегнат чар, удоволствие и удовлетворение от работата и... Гергана.

Която пак ще реди трапеза за приятели и близки.

За здраво име, добро, берекет. За посоки напред.

За всички.