Той си е новина. Вече почти четвърт век.

Само по себе си името му е новина. Синоним на новина. И вече е записано с големи топки в местната и национална спортна история. Не само защото на 14 сбъдва детската си мечта, а и защото в навечерието на своята 37 годишнина, която полива днес обилно с войнишка скара и хубаво вино, с приятели и любими хора, на тезгяха е наредил и две свои сбъднати книги.
Първата е връстник на неговото пълнолетие и е книга- игра, а втората е осъзнатата му спортна любов: 120 години футболна история на Казанлък, събрана и подредена със специална експозиция от уникални спортни трофеи и находки от славната футболна ера на Казанлък и района.
За симпатичните си мъжки години има завиден опит и стаж. В какво ли не. За кратко дори нагази и дълбоките води на хазарта. В червата си обаче остава проклет и заклет журналист. Спортен. От онези истинските, дето са като кукучки и ровят ли, ровят, докато не ги догонят или наругаят по „Стичковски“. С последния няма честта да се познава. Но пък е разпивал и бъбрил с Батето, Пената, Чичовото, с невероятната и отишла си без време Цветанка, или с легендата Кральо Орозов и още цяла редичка други, писали с имената си и постиженията си позабравената в много отношения спортна слава на Розовата долина.



Той се нагърби с нелеката задача да я възстановява, като мозайка: парче по парче. И си остана верен на слабостта „Левски“. Дори пръв поби колчета на местния фен клуб тук. Че и байрак уши, като същинска Райна Княгиня. Всъщност „Левски“ е една от големите му любови. С еййй- толкова само назад от Даниела... И Тервел.
Има съмнения обаче, че може и да се щипе насън, от време на време, за да провери кое е първичното и кое после: „Левски“, съпругата или Тервел. Със сигурност сега печели последният. Защото осмисля животът на Георги Стоянов.



Порасналато спортно момче на „Телерадио ком“, талисманът на Тв „Емотон“, спортният глас и симпатичен стажант на „Вис виталис“, момчето от Сараефския филм на Военния канал, човекът всичко за Kazanlak.com спортният прощъпулник на „5-те минути“, и де –що има спортни страници тук. С леки ведри изключения.
За възпитаника по съобщителна техника от бившия Механотехникум, спортът и новините са в кръвта му от хлапе. Затова е и категоричен в радиоанкета на местна кабеларка за това какъв иска да стане. След светкавичиня отговор, хлапето вече имало работа. Бил на 14.



„Крастата“ по спортните новини и медиите не го пуснала нито в казармата, нито в Плевенската школа, нито и отвъд Океана. Дърпала конеца чак в Шотландия, където изкарал повече от петилетка. Голяма част от това време, при минус 28. Не защото е станал ескимос, а такава била работата му: във фризер. И в месарници.
От там някъде ще да се е пръкнала и тази му, скорошна любов: към вкусната скара и шиш.



Затова сега му е отесняла откъм терен и е намерил друго игрище за слава: тези, които го познават, се надяват да е временно. Или поне да е толкова работливи всеотдаен, че да не позволява едната любов да погуби другата.



От няколко седмици момчето –спорт, с личен ден днес, сръчно върти Войнишка скара. До войнишките порти. И пак е новина.
Защото не е просто скара, нито само войнишка, а скара с табела и емблема.


Сиреч марка, при това със стил. И с амбиции за история. И си е новина. И кой знае, може един ден и това да се превърне в книга. Защото и хубавите големи мръвки стават за списване. Освен, че са в състояние да изхранят цял взвод. Особено в дни след пости и преди поредни празници.



Това е и причината днес Жоро пак да тича: не с тефтер и микрофон, а с тави. И да няма време дори за едно озъртане. Но е щастлив. В новото си амплоа.
Като всеки Козирог. Който винаги знае какво точно иска и в кой момент го иска.
Затова е от обожаваните и уважаваните. От разнолики и разнообразни общности общества: на местните красавици, женени или моми, футболни фенове и ветерани, спортни асове и надежди, общински казуси и амбиции и всичко, с което се пълни животът ни.
Той, а и спортният свят тъдява искрено се надяват Жорко да се наиграе на войнишката скара, да са понапече и нарадва, докато и оттам получи своеобразен орден за храброст или оглави поредната Десятка. Този път на кебапчиите. И един ведър нов ден да се върне на терена. Зад лаптопа или директно на стадиона. Най- малкото, за да довърши третата си, начената книга.

А ако е рекъл Господ и да сътвори нова, за поколението на невероятните и талантливи малки „Тервелчета“, които щъкат наоколо.



А дотогава, покрай войнишката скара, Жоро Стоянов с лекота ще хвърля големи мръвки на жарка скара и ще спори за поредния гол на някой футборен левак или за финта на Чичовото в нам коя си среща.
И недейте да спорите с него. Ще ви бие. Защото е живата спортна история на 120-те години футбол в Казанлък. И оттам него.
И от чекмеджетата на услужливата си памет може да измъкне всичко за спортната слава на Казанлък в послединя четвърт век. Толкова, колкото е посветил на нея в живота си дотук.
А има и толкова много... нови полувремена..
Затова, мятай бързо скарата Жорко, срещни днес с шепи щастието си и се връщай в занаята.
Речено е: първата любов не ръжди..



А и кой каза, че „Левски“ повече няма да е новина?
Този мач още не е свирен, затова :
Хайде, със здраве в следващата 38!


Харна да ти е !