Той е само на 32, но е обиколил половин Европа и е видял и преживял толкова много, колкото някои хора не виждат през целия си живот. Пристанът, който избира след всички митарства по планини и морета, е „Арсенал”. Светлоок, усмихнат, енергичен, носещ положителния заряд и чара на интелигентния млад човек. Тихомир Веселинов Стоянов, организатор-производство в Завод 5 цех 106. Идва във фирмата преди малко повече от 2 години и намира тук своето място. Всъщност, „Арсенал” е бил загадка за него от самото му детство и е събуждал интереса към този огромен завод, който оприличава на град в града.

Преди да премине портала обаче, Тихомир се сблъсква с предизвикателствата в живота в съвсем различно амплоа. Завършва история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” и дълго време се занимава с телевизия. По-точно, следването и телевизията вървят паралелно. Първо работи в обществената телевизия в Казанлък, а на тънкостите в занаята го научава Тодор Ковачев от „ВИФОР”. Когато отива да учи история във Велико Търново, е готов оператор и, тъй като се наложило да се издържа сам, започва работа в местните телевизии.

Избира историята, защото се интересува от отношенията между хората и тяхното развитие във вековете, връзките между държавите, дипломацията, културата на народите... „Всъщност, нищо не се е променило от зората на човечеството досега. Само технически сме израснали, сега имаме модерни телефони, коли, технологии, но като отношение сме същите хора”, заключава младият мъж, за когото дори дребните детайли в човешкото поведение са любопитни.





След завършване на висшето си образование създава семейство – съпругата му Вера работи в социалната сфера, и се завръща в родния Казанлък. Съдбата или по-скоро амбицията да върви напред и да търси нови предизвикателства му поднася шанса да започне работа в „Хоби ТВ” в Стара Загора. Оттук тръгва и опознаването на света, при това в неговите най-невероятни измерения и състояния. За 3 години Тихомир обикаля почти цяла Европа и снима филми на уникални места. „Най-силно ме впечатли Норвегия. Два пъти бях там и и имам заснети 16 филма, – разказва за своите преживявания младият мъж - дори единият път пътувахме 800 километра нагоре и стигнахме почти до зоната на Северния полярен кръг, където снимахме филми с акули, с треска, с лодки влизахме в Северния атлантически океан. Природата е приказна, самата държава е чиста и подредена.” Харесва му Испания, на река Ебро, прочута със своите трофейни риби. Там е снимал 9 филма, но изпитанието наистина е огромно, защото всеки Божи ден правят по три филма едновременно. Освен всичко това, Тихомир не разполага с екип, а той е и режисьор, и оператор, и сценарист, грижи се за техниката и за бюджета... „За всичко бях сам, но пък това много ме кали – спомня си месеците, изпълнени с нонстоп работа и напрежение. – В телевизията видяха, че умея добре да се организирам и започнаха да разчитат на мен, така всеки месец бях в чужбина. В Хърватска също беше много хубаво, в Австрия съм снимал най-голямото родео в Европа – около 10 000 мотора се пускат на старта, а самото състезание се провежда в най-голямата открита мина в Европа, което наистина е нещо мащабно. Това е действаща мина, вътре имаше градски транспорт. Представете си Стара планина, по който като пирамида са изкопани площадки и по тях се правят състезанията с мотори.” Бил е още на красивата като приказка Лефкада, снимал е почти по цялото Средиземно море, бил е в Турция на лов, разбира се, зад камерата, в Сърбия на офроуд състезания... Ежедневието му е изпълнено с интересни, но и доста стресови ситуации. Например, трябва да снима състезание на кучета в Москва. „Ставаме сутринта, приготвяме техниката, пътуваме с тролей, метро, автобус. Стигаме зала „Соколники” след 3.5 часа, отварям чантата и ... микрофонът го няма. Веднага правя сметка, че ако се върна обратно и пак до залата ще ми трябва минимум още 7 часа, а състезанието ще е свършило. Трябва да се спасява положението. Гледам, озвучителят на събитието работи със стандартните жакове, които имаме и ние. Не знам руски, но отивам и започвам да обяснявам... Разбрахме се, даде ми кабелен микрофон и всичко беше наред. Там направихме 4 филма с бюджет от 150 долара, което е едно нищо!”




„Толкова динамично ежедневие, изпълнено с много емоции и висок адреналин, че след 3 години работа буквално бях като изцеден и изчерпан. Имах нужда от нещо ново...”, обяснява Тихомир Стоянов как от пътешественик и телевизионер е решил тотално да смени своето амплоа и да стане организатор на производството в завода. Но и за това си има обяснение. Най-напред е свързано с детството. Когато бил малък, неговият баща – известният казанлъшки журналист, писател и общественик Веселин Стоянов, му разказва за „Арсенал” като за град в града. Малкият знаел, че тук има всичко, което има в един град – болница, пожарна, детска градина, производство, охрана, музей и си го представял като невероятно място. Но не можел да го прекрачи, за да го види с очите си. Към тази детска любознателност се прибавя и много доброто образование, което получава в мениджърските паралелки на СУ „Екзарх Антим I”. Завършва специалността „Организатор на среден и дребен бизнес” и научава много ценни неща - как се организира и управлява една фирма, какво представлява пазарната икономика, счетоводство, т.е. получава добра основа на икономическо образование. И третата съставка за решението е необходимостта от ново предизвикателство. Телевизия – да, но още нещо?! Точно по това време „Арсенал” търси кадри. Тихомир Стоянов си подава документите и така се озовава в Завод 5, цех 106. Съдбата и тук е благосклонна към него. Попада в прекрасен колектив начело с началника Драгомир Кисьов. Колегите са млади хора, амбициозни, сработват се бързо и нещата вървят. „Доволен съм, имах нужда да презаредя батериите, работата тук е много интересна, а и попаднах в чудесна среда”, казва младият мъж, който повече от 2 години се грижи за организиране и обезпечаване на производството в цеха.


„Моята работа е такава, че имам досег до всеки един елемент на това производство – от пристигането на материала до издаването на детайла от нашия цех. Целият технологичен цикъл ми се вижда мащабен – преминава през конструктор, технолог, осигуряване на инструмента, проверка на качеството, пробни серии - виждам колко много хора работят. Организацията на процеса ми е много интересна - споделя Тихомир Стоянов. - Дори правя аналогия с историята – ние сме следователи на времето, точно и безпристрастно преценяваме обстановката и я описваме, т.е. хващаме духа на времето. И в „Арсенал” гледам на работата си по този начин – ние, младите, които днес работим тук и се развиваме тук, сме част от духа на това време. Имам много приятели, които ходиха по чужбина да работят, но се върнаха, сега са в „Арсенал” и дори се записаха да учат висше образование по студентските програми на фирмата. С тях си говорим, че ние, младите, трябва да се квалифицираме и образоваме, за да сме готови един ден ние да поемем щафетата и отговорностите. Това е важното.”

И с мъдростта на рано пораснал младеж добавя: „ Бяхме деца, но знаем от нашите родители и близки в началото на 90-те години колко трудно е било за всички, включително и за „Арсенал”, но сега, като си даваме сметка, че тези хора са успели да устоят на времето и да запазят завода, как ние ще пропилеем този шанс, как няма да положим усилия, за да се съхрани и развива и в бъдеще?! Нашето поколение, родените в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век, се научи да бъде много гъвкаво. Научихме се да се квалифицираме в зависимост от конюнктурата на пазара, затова много хора са се преквалифицирали – например имаме един човек, който е бил готвач, сега е електрончик. Но той е взел решението си, учил е упорито и е завършил образованието си за електрончик. „Арсенал” ни даде шанс още с приемането на нови хора и предоставя възможности за всеки, който има желание и потенциал, да се развива професионално.”

Денят на младия организатор-производство е динамичен. Контактува с много хора, непрекъснато трупа знания и опит. Харесва му работата, колегите, атмосферата, но е наясно – всичко зависи от нас. Да ни е чисто и подредено работното място, да имаме градинка пред цеха, да няма фасове и хартийки наоколо... И наблюдателното му око хваща като в кадри от филм арсеналското ежедневие. Огромният човешки поток сутрин, коли, клаксони, един дръпва за последно от цигарата, друг чака на опашка за баничка, движение, после всеки застава на работното си място. Вечер обратно – автомобили, децата, пазаруване... Един човешки поток, който върви поколение след поколение и пише историята на завода.

В свободното си време Тихомир Стоянов прави документални филми за свое удоволствие. Заедно с Ярослав - сина на Тодор Ковачев, снимат филм за автентични български обичаи, за пещерняци, правят музикални клипове... Занимава се и със сина си Петър, който е наследил любознателността и умението да комуникира с хората от своя баща. Нищо, че е само на 5 години, може с всеки да завърже разговор. Такъв беше и Веселин Стоянов. Бащата на Тихомир. „Много мъдрости ми е давал, но най-ценното, което научих от него, беше отношението към хората – споделя синът. - Той беше журналист и общественик и, когато тръгнеше из града, аз виждах как си говори с тях. Винаги положително и винаги намира добра дума да каже. Беше много ерудиран, много четеше, имаше своята позиция по различни въпроси в обществото, гласът му се чуваше. Можеше да отвори човека, да си каже каквото му е на сърцето ... Това следвам и аз – да бъда честен и коректен с хората, да си върша работата акуратно и винаги да мога да кажа добра дума, да зарадвам някого и да го усмихна.”