Бивша лекоатлетка организира спорта в „Арсенал“


Висока, стройна, с медно-червена коса, с напета стъпка и уверен глас. Познавам я отдалеч, макар никога преди това да не сме се виждали. Елена Замбакова. Арсеналка по рождение, днес организатор-производство в Завод 1, бивша бегачка на средни разстояния с регионални и национални титли, възпитаничка на уважавания треньор и Почетен гражданин на Казанлък Петър Рахманлиев.


От началото на годината Елена Замбакова отговаря за спорта в „Арсенал“. Избрана е за председател на Комисията за младежта и спорта към КНСБ в дружеството. „Звучи доста велико – споделя Елена, малко притеснена от гръмкото название на комисията, - но пък изисква много работа, кординиране между заводите и отлична организация.“


Елена Замбакова е казанлъчанка. Докато учи в някогашното училище „Никола Ланков“, днес „Чудомир“, спортува активно. Нейната страст е леката атлетика, а бягането на средни разстояния е любимата й дисциплина. Защото тук има едно невероятно съчетание от висок адреналин в кръвта с хладен ум и добре пресметната стратегия. Изисква се скорост и издръжливост – качества, които ежедневно каляват тялото и духа. Състезава се за „Розова долина“ и има огромния шанс да тренира при Петър Рахманлиев. По време на едно национално първенство по хвърляния казанлъшкият треньор прави облог с национален селекционер на бегачки, че и той ще подготви състезателки по бягане. И така се започва. Елена се подготвя за състезания редом с изявените казанлъшки спортистки Лютвян Моллова, Цветанка Христова, Светла Миткова, Радостина Иванова, със Стоянка Адамова – също дългогодишен арсеналски кадър. „Ние бяхме един много сплотен колектив, а и по мое време – 70-те и 80-те години на XX век, леката атлетика бе на пиедестал в Казанлък“, спомня си днес отговорникът за арсеналския спорт. Никога няма да забрави думите на Петър Рахманлиев – на леката атлетика само името й е леко, всичко останало е трудно и изисква много усилия, упоритост, воля, издръжливост. Години наред Елена е окръжен шампион по лека атлетика, завоюва престижни места в национални първенства.


Младото момиче постъпва на работа в завода, тогава МК „Фридрих Енгелс“, през есента на 1976 година. Започва като фрезистка в завод 1/130, после в 1/220 като контрола. Закалена в спорта, изпълнена с енергия, амбиции и оптимизъм, веднага привлича вниманието на заводския спортен отговорник Малчо Иванов. Нивото на спорта в предприятието било изключително високо, а Малчо веднага вижда заряда у Елена, подкрепя я в нейните начинания, вещо я въвежда в тънкостите на спортната дейност и я развива като организатор. За да се постигнат още по-добри резултати в работническите състезания, се избират спортни организатори на всеки завод. Елена става отговорник на Завод 1 и нейните отбори по лека атлетика, плуване, зимни дисциплини са първи в междузаводските състезания. Благодарение неуморната работа на Малчо Иванов, удостоен със званието „Заслужил деятел на физкултурата и спорта в България“, и с подкрепата на тогавашния главен счетоводител и председател на основания Спортен клуб “Торпедо“ - Иван Кърпачев, отборите на „Арсенал“ винаги печелят първите места в работническите спартакиади, неизменно са национални първенци в републиканското състезание „Здрави, силни, работоспособни“.


След първото майчинство Елена започва работа в Завод 14 в Шейново като отговорник за спорта. Енегрията и спортният й хъс и тук си казват думата – бързо организира колегите си. Прави първата зала по аеробика, сформира първия женски отбор по футбол. На 1 април 1983 година, по случай Деня на хумора, тя организира първия двубой между два женски отбора по най-популярната игра в света. „Беше по-скоро на шега, забавлявахме се, бяхме много сплотени и се разбирахме чудесно“, спомня си Елена Замбакова за онези прекрасни, млади и безгрижни години. С възхищение говори за хората, с които непосредствено е работила в шейновския завод – Нейко Михалев, Христо Стрешков, Владимир Чучумишев. След това става представител на Завод 14 във фирмата на територията на Казанлък и досега работи като организатор-производство в Завод 1. Не престава да се развива професионално – през 2016 година завършва успешно втория курс за квалификация към Техническия университет в Пловдив, организиран от дружеството. Ако събере всички свои арсеналски години – скоро ще станат 41. И нейните родители са били работници в „Арсенал“ и тук са се пенсионирали, и съпругът й Стефан е арсеналски кадър.


Състезанията от фирмения турнир са в разгара си, сн. Миран Маденджиян


Тази година за първи път Елена е натоварена с отговорната задача да организира и проведе традиционния и мащабен фирмен турнир по случай празника на „Арсенал“, с активната помощ и подкрепа на СК на КНСБ, на Димка Странджева - волейбол, Станислав Пехливанов - футбол, Ганчо Стойчев - спортна стрелба. Турнирът включва надпревара в няколко дисциплини - футбол, волейбол, спортна стрелба, лекоатлетическа щафета, както и изключително емоционалната игра на народна топка и специалното състезание по егидата на изпълнителния директор на дружеството Николай Ибушев - теглене на въже, където емоциите извират от душата и стигат своя връх. Общо 29 отбора от отделните заводи вече се състезават в различните дисциплини. Подем в спортната дейност бележи Завод 3, където много млади хора се включват с радост в отборите. Не по-назад са Завод 5, завод 1, Завод 0, Завод 2.

„Не се дават едни на други, вълнуват се, нахъсват се, спорят, борят се за първото място. Истински спортисти“, казва Елена, която съдийства на някои от състезанията. Самият фирмен турнир е под егидата на Синдикалната организация на КНСБ в „Арсенал“ АД, която осигурява спортните принадлежности, екипите на участниците и наградния фонд. За неговата организация заслуга има председателят на синдиката Атанас Бозов. Турнирът се радва на подкрепата и на фирменото ръководство, казва Елена Замбакова и е щастлива, че всички те проявяват положително отношение към спортната дейност в дружеството. Защото спортът е сила на духа, той е ред и дисциплина. И след като можеш да покажеш тези качества в подобни състезания, значи можеш да ги покажеш и в работата си, и в живота, смята още спортният отговорник на „Арсенал“. А емоциите са гарантирани – нищо друго не е в състояние да извади толкова много чувства от един човек, както спортът, категорична е бившата бегачка на средни разстояния.


По нейния път върви дъщеря й Радиана Манева, която е завършила Великотърновския университет, а в Казанлък е тренирала при Радостина Иванова. Радиана е двукратна балканска шампионка по спортно катерене, продължава да се занимава със спорт, в момента обучава деца по спортно катерене. Синът Емануил е електронен инженер, работи във фирма в Казанлък. Елена се радва на един прекрасен внук.


Събирайки семейното си щастие с професионалната удовлетвореност и спортния хъс, който кипи в кръвта й, Елена Замбакова няма как да не е един успял човек, постигнал хармонията и целите в живота си. Бивша лекоатлетка и настояща арсеналка.