Световни експерти идват за Чинията на Бузлуджа

Международен експертен екип ще посети на 27 септември Паметника на връх Бузлуджа, наричан още Бузлуджанската Чиния, за да установи актуалното му състояние и да проучи възможностите за неговото съживяване, научи zakazanlak.bg. Специалистите са представители на неправителствената организация „Европа Ностра“, чийто почетен председател е оперната звезда Пласидо Доминго. Целта им е да инспектират състоянието на монумента, който заинтригува „Европа Ностра” и влезе в списъка на организацията на паметниците, застрашени от самоунищожение, след като младата българска архитектка Дора Иванова поде мащабна кампания за неговото възраждане. Чинията на Бузлуджа бе определена като един от 7-те най-застрашени от унищожение обекти на културното наследство в Европа.


Арх. Дора Иванова, която преди 3 години предложи своя проект „Бузлуджа – паметта на времето”, ще придружава експертната група, в състава на която са британецът арх. Бел Граам, национален координатор на Европейската година на културното наследство, Лорен Леви-Строс, бивш дългогодишен зам.-директор на Националната академия по изкуствата в Париж и испанецът Марио Аймери, професор по инфраструктурно планиране и икономика и консултант на института при Европейската инвестиционна банка. На място арх. Иванова ще представи и своята обновена визия за възстановяване на монумента. От месец май т.г. паметникът е с денонощна охрана с цел сигурност на хората, които биха пожелалали да влязат в него, което вече е доста рисково начинание.
По време на тридневната визита на европейските експерти, те ще имат среща с представители на различни институции, както и с министъра на културата Боил Банов.

На 2 август 1891 г. на поляните под върха тайно се провежда Бузлуджанският конгрес, на който се създава Българската социалдемократическа партия. Конгресът се състои по време на традиционните ежегодни тържества в памет на Хаджи Димитър. Участие вземат Димитър Благоев и около 30
социалдемократи и гости от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Казанлък, Стара Загора и Сливен.

В чест на това събитие на върха на 23 август 1981 г. е открит Дом-паметник на Българската комунистическа партия. На 11 март 1971 г. Секретариатът на ЦК на БКП взема решение за изграждане на Дом-паметника на партията. Строежът започва през 1974 г. и се финансира с дарения на стойност 14 186 000 лв. Всъщност са събрани почти 16 милиона лева, като от разликата са построени 3 детски градини. До монумента са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора – Русе в отсечката след Казанлък, като отбивката за паметника е означена с огромен паметник в цял ръст на Димитър Благоев.


Архитектурният проект е дело на арх. Георги Стоилов и колектив. Сградата има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сграда, проектирана около 1955 г. от Франк Лойд Райт на Гръцка православна църква в Уисконсин, САЩ.

Издигнат на едноименния връх, почти в идеалния център на България, от него се разкрива неповторима гледка към Балкана.

Конструкциите са проектирани от колектив, ръководен от проф. инж. Добромир Коларов. В строежа участват някогашните строителни войски и доброволци-бригадири. Ръководител на обекта е командирът на
Старозагорската строителна дивизия ген. Делчо Делчев.

Сградата се състои от куполна зала и 70-метров двоен пилон. На върха на пилона са монтирани 2 петолъчки с размери 6.50/12 м. Тържествената зала е с диаметър 42 м и височина 14,5 м и е декорирана с мозайки с обща площ от 550 кв.м. Мозайките пресъздават изграждането на социалистическо общество и борбите на БКП. В коридора около залата има 14 композиции, отразяващи мирния труд. Художественото оформление на паметника на Бузлуджа отнема 18 месеца и усилията на над 60 творци.


След политическите промени в България от ноември 1989 г. и падането от власт на Тодор Живков, състоянието на паметника се влошава драстично. Дни след свалянето на Тодор Живков след 35 години начело на Партията и държавата, Политбюро нарежда изличаването на мозаечния му портрет, както и на мозайката с лика на дъщеря му Людмила Живкова. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, с активната помощ на народната любов. Счупени са прозорците, изкъртени са части от мозайките, орнаментите и различни елементи от конструкцията на монумента. Петолъчките на пилона са обстрелвани с огнестрелно оръжие – уж с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че са изградени.

По решение от 30 септември 2011 г. на първото правителство на Бойко Борисов комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия. Влезлите в сила през февруари 2017 промени в Закона за държавната собственост правят невъзможно прилагането на решението от 2011 г.

Монументът на връх Бузлуджа няма статут на паметник на културата.