Старата година



Още топла, но вече сама -
като нощна жена от постеля,
малко тъжно навела глава ,
зад гърба си тя дните заделя.

Преживяното в дълги коси
през гърдите си тежко премята.
И на пръсти - като че греши,
тихо-тихо затваря вратата.

Диана Рамналиева