120 членове на Национално дружество „Традиция“ от 19 клуба в страната ще участват в историческата възстановка на боевете на връх Хаджи Димитър /връх Бузлуджа/, където на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В тази битка е убит и войводата Хаджи Димитър. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата "Св. Архангел Михаил" в град Крън, Казанлъшко.

Христо Ботев поставя началото на култа към Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а Захари Стоянов го продължава. От първото честване на паметта им на 18 юли 1883 г. досега всяка година на Бузлуджа се стичат поклонници. А Захари Стоянов патетично възкликва: „Ех, Бузлуджа, Бузлуджа! Свято и историческо място си ти! Ти се показа най-много гостолюбива – да приемеш в обятието си 26 души светци; ти видя как знае да умира българинът за свобода, как лее той кръвта си за своето отечество...“

Според очевидеца Христо Македонски, Хаджи Димитър е убит именно на връх Бузлуджа: "Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит." За края на войводата пише и вестник „Curier d’Orient“ от 18.VII.1868 г.: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа... Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Мидхат паша в Русчук...“

Според някои изследователи обаче Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен. Там, въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър умрял от раните си около 29 юли /10 август/ 1868 г. Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през м. ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на Църквата "Св. Св. Петър и Павел" в с. Свежен от Пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски).

За убийството на Хаджи Димитър на Бузлуджа свидетелстват и участвалите в погребението на убитите четници. „Свещеник Иван (Стоянов) от с. Хасът - пише Захари Стоянов, - комуто е било позволено от властта да прибере костите на юнаците, и други очевидци разказват, че видели един труп измежду останалите, който имал на ръцете си изписани с барут — сабли, левове и буквите Х. Д., а подобни знакове Хаджи Димитър е имал. Освен това живите му другари, които били закарани в Търново в началото на месец август, видели в тамошния конак войводската му униформа и саблята му. А един от другарите им, Христо Минков, който бил докаран в Търново по-рано, видял и главата на Хаджията. Същото твърди и свещеник Стефан Петков от с. Енина.

За първи път организирано поклонение пред паметта на войводата и неговите четници на вр. Бузлуджа става през 1883 г. До този момент по своя инициатива само хора от съседните села със свещеник изпълнявали християнски заупокой на загиналите герои. През тази и следващите две години присъствала и Хаджи Маринка Асенова – майката на Хаджи Димитър, която била носена на ръце по стръмните пътеки от младежи-родолюбци. През юли 1885 г. присъствието й било използвано от Захари Стоянов за повдигане на емоционалния градус и сломяване съпротивата на антисъединистите.

Във възстановката на боевете под връх Бузлуджа днес, 148 години по-късно, в образа на Хаджи Димитър ще се превъплъти председателят на Национално дружество „Традиция“ – Регионален клуб „Традиция – 23 Пехотен Шипченски полк“ – Казанлък, Николай Байнов. За 5-а поредна година родолюбците ще пресъздадат историческите събития на мястото, където днес се издига Паметникът на Хаджията. 2500 боеприса ще бъдат използвани завъзпроизвеждане на боя, в който живота си дават храбри четници и техният войвода.

Снимката и текстът към нея са използвани от сайта "Изгубената България": 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа: опълченци, поборници и духовни лица след отслужена панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър и още 24 четници. В центъра, седнал - Стоян Заимов, над него Христо Македонски и Филип Тотю, Старозагорският митрополит Методий Кусев(ич) - инициатор на събитието, до него Панайот Хитов. Детето с шапката вдясно е Владимир Заимов