Оригиналът на първото европейско издание с българска фотография дойде в Казанлък


15 март 1913 година. Френското списание „Илюстрасион“, противно на политиката си да ползва само своите фоторепортери, помества на първа страница снимката „Блокирани в снега“ на казанлъчанина Генчо Стайнов. Това е първата българска фотография, публикувана в европейско издание. Направена е преди 104 години в околностите на Одрин, дни преди превземането на крепостта от българските войски.


Един млад офицер носи със себе си фотоапарат. Той участва активно в бойните действия, прави снимки и пише редовно писма на младата си жена. В писмата описва живота на фронта, бойните действия, доколкото не представляват военна тайна, бита, всичко, което му прави впечатление. Той е умен, наблюдателен и интелигентен. Описва ужасите на войната, дъжда, калта, студа, снега, болестите, но също така и оптимизма, веселия нрав и героизма на българския войник.


Това е казанлъчанинът Генчо Стайнов. В началото на войната е подпоручик, в средата на 1913 г. вече ротен командир, получил много медали за храброст, бъдещ виден индустриалец, търговец, обществен деец, художник и изобретател. Той е бил командир на рота в 30- ти пехотен Шейновски полк и прави снимки от Одринския фронт.
Изпраща няколко от тях до парижкото издание "L`ILLUSTRATION", които се виждат на редакторите толкова интересни и оригинални, че без колебание ги публикуват. Всъщност, в цялото издание има 10 снимки от околностите на Одрин по време на обсадата на крепостта, направени от младия български офицер Генчо Стайнов. През 1964 г. част от писмата му са издадени от Държавно военно издателство в книга със заглавие "Писма от Одрин", с илюстрации от негови снимки, през 2009 година е преиздадена.


Днес, оригиналният, 104-годишен брой, на списание „Илюстрасион“ от 15 март 1913 година, съдържащ първата българска фотография, публикувана в Европа, пристигна в Казанлък. В родното място на нейния автор. Дарението е за Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства от родолюбивите казанлъчани Петя Големанова и Спас Димитров, живеещи във Франция.



Наскоро Петя и Спас дариха дървена камера с плаки, произведена между 1900 и1920 година, която е първата по рода си във фонда на фотомузея в Казанлък и се превърна в най-стария музеен експонат към момента. От живописното градче Санари сюр мер, където живеят, пристигнаха и два експоната от най-известната и революционна марка в историята на фотографията - немската Leica, както и още 12 фотапарата от най-популярните марки.


Също днес, от Австрия, бяха доставени още няколко интересни експоната за Музея на фотографията. Казанлъчанинът Асен Асенов дари мехова камера, произведена в Германия през 1945-46 г., плаки, негативи, касети за зареждане, филтри, фотоапарат Еха 1С и други материали, които обогатяват музейния фонд и допълват историята на фотографията у нас.




Какво трябва да знаем за един от най-видните казанлъчани на ХХ век - Генчо Стайнов:

Предприемач, общественик, художник, фотограф. Строеви офицер по време на Балканската и Междусъюзническата войни.

Роден е през 1884 година, завършил е търговската гимназия в Свищов, след което следва в Лозана /Швейцария/. От млад до последните си дни той рисува графика, акварел, пейзажи, приложно изкуство, реалистична живопис. Увлича се и по модернизма през 20-те години на миналия век. Неговата биография е изключително дълга и всеобхватна. През 1922 година до национализацията през 1947 година оглавява текстилната фабрика „Братя Стайнови“. Като специалист по хидростроителство проектира и ръководи строежа на ВЕЦ-Енина. Автор е на първия идеен проект за язовир „Копринка“.


Виден член на Ротари клуб в София и приятел с големите български творци Дечко Узунов, Сирак Скитник, Чудомир и други. През 1913 година е мобилизиран и участва в атаката на Одрин по време на Балканските войни, като ротен командир.


Генчо Стайнов умира през 1966 година в София. Днес неговите наследници са пръснати из цял свят.