LZ1LAB и LZ1 ANV. Любов с очи на 4 лапи
В света на Морзовата азбука те са LZ1LAB и LZ1 ANV- Калина и Виктор. От София. Двама приятели, радиолюбители. Тя с крехък стаж- 2 месеца, но вече с много приятели в света на точката и тирето. С добър английски.
Той -с респектиращ радиолюбителски стаж от 4 г... месеца: ))
Тя, току що завършила 144 столично училище, той студент 2 курс в Софийския университет, специалност „социална педагогика“.
Запознанството им е някак естествено. Сами се намират.
В гъмжилото от публика, радиолюбители, сеирджии и хора с интерес към всичко, което е в света на силовата електроника, радиотелефоните, платки, жици и всякакви там дребни и по-едри джади, с които може да се пренася сигнал. Впечатлява ме страстта, с която изучават всеки уред, до който се докоснат. Разглеждат с изгарящ детски интерес, опознават всеки негов ъгъл. С ей- такива очи.

Пълнят сърце като ги гледаш.


После забелязваш четириногите им помощници до тях. Респектиращи със спокойствието си лабрадори. Карма и Идалго. Тя на 4, той на 5. Членове на голямото семейство на фондация „Очи на четири лапи“.
Заедно са. Повече от година. Карма с Калина, а Идалго с Виктор. Безценни помощни. Приятели. Верни очи.
Симпатичното „каре“ – момче- момиче- куче и куче или приятели са за първи път в Казанлък. Довела ги любознателността им към света, хобито, вълнението да видиш на живо и стиснеш ръката на приятел, чието име там, в света на морза започва с LZ1 r и т. н.
Просто карето „човек-куче“ се качили на влака от София за Казанлък.

И Калина, и Виктор са за първи път в града. И на изложението. Харесва им. Не крият, че са любознателни, отворени за света, обичат пътуванията, непознатите неща, екстремното. Животът. В цялата му пъстрота.
За която им помагат приятели на 4 лапи.
Които обичат да им се радват, но за миг не се поддават на суета. Нито на умиление.
„На работа са“, казва Калина, усетила чудатата ми реакция.


Карма и Идалго са типичните кучета- водачи. Обучени специално за работа и помощ с незрящи хора, които фондация „ Очи на 4 лапи“ осигурява. Скъпи кучета. Невероятно предани, добри, обучени. Дисциплинирани.
Носят характерните колани за кучета – водачи. Докато са с тях, те „работят“ и са 100% предани на стопаните си и техните команди: „търси спирка“, „ търси пейка“, „търси“, „ апорт“,, са само част от командите, които кучетата изпълняват като очи на стопаните си.
Има и награди: любимите гранулки.
Разбират човешки, казва с усмивка Калина, докато събирам в шепи вълнението си от поредната отлично изпълнена задача от Карма: да намери и подаде изтървани ключове на стопанката си, като я „ преведе“ по купчина стръмни стълби.
И Карма, и Идалго отиват при младите си стопани с имената си. Не „кучешки“, определено. Съзнателно е. За да не се объркват с типичните кучешки имена, да ни чуват, когато сме сред много хора, обяснява момичето, загубило преди 8 години зрението си заради злокачествено заболяване на очите.
При Виктор е било банално- след бебешки период в кувьоз.
И двамата обаче имат планове: и безпогрешно боравят с компютър. Сглобяват и разглобяват го на части. Чаткат английски.
И са с открити сърца за живота.



Виктор ще стане учител. Ще преподава на млади хора. И все така ще е верен на велосипеда си. Който е другата му любов. Но преди това ще покори разстоянието от връх Ком до нос Емине и обратно. С верния Идалго и .. Калина. Тя пък не тръгва на път без ..Карма.
Калина и Виктор бяха най- сърцатите участници в проведеното в Казанлък юбилейно радиолюбителско техническо изложение „ Хоби радио“.
Не само заради страстта и трепета, с който докосваха интегрална схеми, стари радиостанции, антени, електронна джаджи и какво ли още не. При това вълнението и страстта умножени по две. Две очи, с още две очи. И четири лапи. Сърце в сърце.
Калина бе и най- малкият и най- млад участник в изложението. Със стаж само от 2 месеца, но вече с документ за радиолюбител и с богата листа от приятели на този фронт.
По радиолюбителството я запалил Виктор. Така напълнили света си с още куп пъстри хора.
Обичам живота и бързината му, всичко естремно в него, казва LZ1LAB или Калина. Само на 18 е, но вече има в личната си пътешественическа история няколко сериозни похода. И почти ежедневен преход от 30 километра. В компанията на .. кучета, които разхожда .. Признава, че в тяхната компания се чувства прекрасно. Същото изпитва и когато е сред малки деца или в любимата си планина .. Плана.
Иска да се занимава с обучение на кучета, или да се грижи за деца. Така се вижда и в бъдеще. Докато двамата с Виктор рисуват Утрето си пред мен, Карма и Идалго чакат. Спокойно следващата команда.
За секунда застават за снимка.
Невероятен тандем. Който си общува отвъд думите. С онези интуитивни „очи“, които само сърцето има.
На снимката „бият“ 4. Като две.

Периодично, през няколко месеца от фондацията проверяват как Идалго и Карма работят, как Калина и Виктор се грижат за тях. Как тече "токът" взаимно помежду им.
Ако кучето има здравословен проблем, също следва проверка.
Безценни помощници са, споделя Калина и добавя, че такова куче се изгражда с години.
Докато говорим, Карма поглъща с очи света наоколо. После шумна компания радиолюбители „ поглъща“ Калина.
Имаме много приятели, казва с леко виновна усмивка Виктор, преди и той с Идалго да се слеят в множеството хора- антени.
Попиват живота. Буквално. Щастие е да ги наблюдаваш.
А двата чифта очи на четири лапи,бдят. На работа са.

В очакване на поредната команда.

LZ1LAB и LZ1 ANV. Любов с очи на 4 лапи.