Казанлъшко момиче ще свири в "Карнеги Хол"
Сибел Зейнелова- младата казанлъшка талантлива пианистка, която е студентка втора година в престижното Mannes College for Music в Ню Йорк, на 6-то Авеню в Мегаполиса, ще направи своя музикален дебют в една от най- престижните световни музикални сцени, каквото е "Карнеги Хол".
През май тази година Сибел, която е в Ню Йорк от края на август миналата година, е поканена да изсвири три произведения на специалния концерт „Музикални съкровища на България“, който се организира вече 20 години там от една от най- известните българки в Америка- професор Павлина Доковска. Сибел е студентка на професорката, която завежда катедрата по клавирна музика в Mannes College for Music в Ню Йорк и е директор на целогодишните фестивали Маnnes в Ню Йорк. С изпълненията си в една от най- големите световни концертни зали, Сибел ще стане първата казанлъчанка, свирила в „Карнеги Хол“.


сн: Сибел с проф. Доковска в Ню Йорк

По време на концерта, който ще бъде посветен на Деня на славянската писменост и култура Сибел, която е възпитаничка на казанлъшката музикална педагожка Елена Юлиянова, ще извири три произведения на български автори, едно от които ще е своеобразна премиера за „Карнеги Хол“, тъй като не е изпълнявано там. Това е „Токата“ на проф. Васил Казанджиев. Другите две произведения, които ще чуе претенциозната публика в залата, в изпълнения на казанлъшкия талант са „Ноктюрно“ на Веселин Стоянов и „ Ръченица“ на Петко Казанджиев.

Казанлъшкото момиче, което на 22 февруари тази година ще навърши пълнолетие по американските закони, е в Страната на неограничените възможности от миналата година. Отива там, за да сбъдне голямата си музикална мечта- да стане много добър пианист и да се обучава при една от най- добрите музикални преподавателки в света, каквато е сестрата на адвокат Даниела Доковска- професор Павлина Доковска. Саматя тя живее от близо 20 години в Ню Йорк и Сибел е нейна студентка.

Преди да стигне до Mannes College for Music, Сибел завършва Софийското музикално училище и една година учи в Музикалната академия у нас.
В Америка е различно, а в началото Ню Йорк дори не ми хареса, сподели за zakazanlak.bg Сибел броени дни преди отново да отлети за САЩ, за да продължи поредния си семестър.
Първите дни на януара за момичето от квартал „Изток“ в Казанлък бяха особено щастливи и емоционални, защото ги посрещна в компанията на най- близките си тук.
За шестте месеца, в които е в Ню Йорк, дели времето си между 7 Авеню, където живее в католически пансион за момичета, 6-то Авеню, където се намира висшето училище и музикалните сцени и зали на Ню Йорк, където работи като офис асистент и помага за посрещането на публика на различни музикални прояви, Сибел е постигнала забележителни успехи. Участвала е в два големи концерта на висшето училище, където е свирила общо 5 различни произведения. Успяла е да си извоюва правото, на база постигнати отлични резултати в обучението, да й бъде призната първата година от Музикалната академия у нас, факт, сам по себе си изключителен, тъй като е и изключение дори за американските ВУЗ-ове, и да се освободи от обучение и заплащане на такси за задължителните иначе часове по английски език за чужди студенти.
В началото дори не подозират, че е чужденка, заради степента на владеене на езика. Впоследствие училищните власти я задължават да се запише в курса по английски за чужди студенти.
Там пишехме за различни теми и есета, при това на академично ниво, имам десет, споделя Сибел. Още на първото, преподавателката я пита дали някой не й помагал в написването, ,впечатлена от стила на изразяване на момичето, високото ниво на английския език и множеството познания и душа, които влага в написването на темата. А тя не е никак лесна: „Предимства от посещението на папата в Америка“.
Ние тук не знаем много за тази институция, разказва Сибел, на която се наложило за есето да почете дузина новини и коментари от американската преса и много история и друга информация, за да напише стегнато и добре мотивирано есе по темата. За труда си получава най- високата оценка. Така става и с другите й есета: за нейния музикален избор и личен музикален път дотук или за „ Пунктуацията като важна стойност в българската култура“. На финал, Академичният съвет освобождава девойчето от Казанлък от този вид обучение по английски език и дори й присъждат награда, като приспадат таксата й за обучение в този курс от 3 800 долара от общата й годишна такса за обучение в Mannes College for Music. За Сибел това е изключително важно и ценно като жест, защото момичето събира всеки долар и лев за новата си годишна такса, която никак не е малко- 17 хиляди долара, без издръжката. Миналата година с помощта на добри хора, различни стипендии и награди, които Сибел получи и с усилията на семейството й нужните пари бяха събрани. Към тях Сибел добавя и онези, които печели от 20-те си часа седмично, на които има право като работа, в качеството си на офис асистент на различни концерти.
От сега тя и близките й търсят варианти и се притесняват за следващата година, за която отново ще трябва да осигурят 17 хиляди долара.

сн. Сибел със свои състуденти в дома на проф. Доковска

Ще свиря, е отговорът на момичето, което през лятото със сигурност ще прави това- най- вероятно в Лондон, където е скъп неин приятел и където Сибел се надява да намери възможности да покаже таланта си.
Българската публика, която пропусна концерта „За довиждане и благодаря“ на Сибел на миналогодишната Богородица в Казанлък, ще има възможност съвсем скоро да я види зад любимия й роял. За краткия си престой сега в България Сибел е открита от екип на „Талантливите деца на България“, поредица, която се излъчва по BTV и с помощта на „Евробетталант“, чийто миналогодишен победител и носител на стипендия и награда е, да бъде заснета за януарското издание, което ще бъде показано по телевизията след десетина дни.
За Сибел снимките затова са били „невероятно преживяване“, защото екипът на телевизията наема цялата зала „ България“ за нея. И там свири Сибел. Правила го е и друг път, но този е бил особен, споделя момичето.
Със същото вълнение пианистката от Казанлък е пристъпила в концертната зала на „Карнеги Хол“, за да присъства на концерта на музикалния си кумир- руският пианист Евгени Кисин. Още преди да замине за Ню Йорк се информира от афиша кога руснакът ще концертира в големия град. Билетите за събитието обаче са по 300 долара, непосилна цена за български студент в Америка. Съдбата прави подарък на момичето от Казанлък: неин американски колега има излишен билет и я кани на концерта. Знаейки за кумира на българката.

Отвъд всичките условности и минуси, които един огромен мегаполис какъвто е Ню Йорк, това е град, който предлага невероятни преживявания и възможности, убедена е Сибел, стига да имаш време и възможности за тях.
За момичето от Източното в Казанлък засега времето за преживявания е изключително малко и почти няма такова.
Дните на Сибел са проектирани с точността на робот: в 9 часа сутрин лекции, музикални упражнения, час свирене, пак лекции, пак свирене на пиано, работа вечер, писане на домашни през нощта и в новия ден, отново в същата матрица. Почивните дни в същия ритъм.
Умората, носталгията по дома и родината, и дефицитът на време обаче имат цена и цел: да стане много добра пианистка и да научи максимално много. За това е благодарна изключително и на професор Доковска, която отваря дома си за упражненията по пиано за казанлъшкото момиче. И сърцето си, за всички талантливи млади музиканти от цял свят, на които преподава.
Тя е една от емоционалните ми нишки с България, признава Сибел, за която носталгията се дели на две, но е все европейска: скъп на сърцето приятел в Лондон и всички близки в България, Казанлък.
От позицията на днешния си ден, ученичката на казанлъшката музикална педагожка Елена Юлиянова е убедена, че Европа е мястото, където ще сбъдва следващите си мечти и цели, макар че „музикантите са по принцип хора на света“.
За новата година си пожелава две неща: да е здрава и здрави да са близките й. И да пази доброто в себе си, защото така се върви напред.
И преди да поеме отново към 7 Авеню в Ню Йорк, за да се слее с голямата пъстрина там, талантливата казанлъшка пианистка обещава: през лятото, когато ще се върне отново тук, да свири.
За тези, които обича и тези, които ценят българските таланти и са готови да ги подкрепят в техния път.
Всеки, който има желание да помогне на Сибел, може да го направи на откритата за целта банкова сметка.
Сметка в лева:
BG23STSA93000022333053
Сметка в долари:
BG17STSA93000022992761
За Сибел Зейнелова