Градското духовенство отслужва молебен, Фердинанд идва в Казанлък

Преди 109 години, на 22 септември Казанлък посреща с радост и възторг вестта за обявяване Независимостта на България. По това време кмет на града е Дечо Драгиев. Веднага след историческото събитие във Велико Търново, той изпраща поздравителен адрес до провъзгласения вече цар Фердинанд I. В него кметът Драгиев пише: „По случай обявяването от Ваше Величество Българското отечество за Независимо царство, днес град Казанлък празнува най-тържествено тоя знаменит за целия български народ ден. За тази цел се отслужи от цялото градско духовенство молебен за здравето и дългоденствието на Ваше Величество. От мое име и от името на казанлъшкото население се молим за здраве, сили и много години за преуспяването на Независима България“.

Казанлъшкият градоначалник Дечо Драгиев кметува от 5 януари 1904 г. до 16 октомври 1908 г. Той има честта да посрещне цар Фердинанд в Казанлък на 24 септември, само два дни след обявяване Независимостта на България. За целта в северния край на града, на Шипченското шосе до сегашния парк „Розариум“ е построена арка. Възторжено посрещната, каляската на цар Фердинанд спира пред нея, където кмета Драгиев приветства Негово Величество Царя и му поднася хляб и сол. Следва приветствие от духовенството, приветствена реч от Матей Георгиев и поднасяне на букет от г-жа Христова. След това целият кортеж съпровожда Височайшия гост до дома на Петър Шипков, пред който е проведена манифестация. Изпращането на цар Фердинанд става на източната част на града по шосето за Стара Загора. През цялото време Казанлък е окичен с национални знамена.

На това знаменателно за Казанлък събитие присъства цялото гражданство - градско-общинският съвет начело с кмета и помощниците, шефовете на учрежденията в града, членовете на турската и еврейската общини, опълченците и еснафските сдружения, духовенствата, женското дружество „Саморазвитие“, дружина „Искра“, учениците от Педагогическото училище, мъжката и девическата прогимназии, турското училище, учениците от основните училища, колоездачите, войниците от местния гарнизон и много граждани.

УСЛОВИЯТА ЗА ОБЯВЯВАНЕ
на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.


ИЗПЪЛНЕНИЕ
Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда "известни" икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в църквата “Свети 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал - цар.


МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.


22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това историческо събитие не се оценява. На тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.