Божана Апостолова. Поетеса с над 700 стихотворения. В нейно лице новата българска книга в последните 25 години, е намерила най-страстния си издател. Автори като Георги Господинов, Милен Русков, Людмил Станев, Мария Донева, Силвия Чолева..., любимци на младата публика като Илиян Любомиров – Августин Господинов, Силвия Томова, казанлъчаните Женя Димова и Петър Марчев..., 1 400 български книги са видели бял свят през божаниното „Жанет 45“ – Пловдив. Хиляди се стичат на „Пловдив чете“ всеки юни под тепетата за срещи с хубавата книга, по идея и реализация на Божана Апостолова. Известна с острия си език, като човек, който „не цепи басма“ на никого, наистина на никого, тя осъзнато и без огорчение, нарича себе си „Бодил“. Не крие, че има „драматичен живот“, че детството и в пловдивската Еврейска махала, минава мъчително. Че бедността и болестите в семейството, я пращат на улицата рано. И по фабриките – рано. Бакелитопресьорка, лаборантка, ударничка..., тя била забелязана бързо, защото бързо и успешно отхвърля работата, която и се дава. Едва на 26 става директор. Във "Всестранни услуги". Работи и учи българска филология и история задочно. Не крие, че от историята, всъщност, нямало време да научи много. Целият вихър на успешния си житейски път, е описала в автобиографични книги. От които най-много държи на „Делнична библия“, създадена, както самата авторка признава, с идеята, споделеният опит от нейните грешки, да поучи младите. Онези, които сега избират живота си. Идеята за бъдещето като цяло вълнува Божана. Мисълта за младостта на България, в последните години тя вижда и в издаването на книжки за деца. Поредицата за Малката Божана, се ражда заедно с внучката и, която носи нейното име. Връзката с момиченцето, отключва новото поприще на Голямата Божана, която ходи като апостол напред-назад из България, за да се среща с детската публика, пред която изнася истински спектакли. Все пак, като малка искала да става актриса... Театърът, който не престава да обича. В обиколките си Апостолова признава, че наостря слух в издирването на млади таланти. Признава още, че в срещите си с нея, всеки човек и дава нещо, без сам да знае това. Признава, че и се ще, книгите повече да се купуват. Иначе, как да стигнат до хората?
Пише стихове, само когато и се отхлупи душата и иска да каже нещо, непременно да го каже...Плаче, докато пише, плаче, докато чете поезията си. Влагата в очите идва спонтанно, особено, когато думите редят образите на връзките с близките – баща, син, съпруг...
Публиката на Казанлък видя това в навечерието на 24-и май, Денят на славянката писменост, българската просвета и култура. Видя, който дойде... Публиката видя и усети една Божана, която не крие различността си. Напротив, разкрива я категорично. Някои дори, възприемат нейните откровения като прекалени. Дори агресивни. Но Божана Апостолова не крие, а подчертава, че в писането, трябва да си искрен, както и в поведението си в живия живот. Иначе, няма смисъл. Знам, че беше искрена и на пейката в двора на Литературно-художествен музей „Чудомир“, приютил нейното присъствие в Казанлък. По време на което, в типичната си критичност, тя не скри, че е разочарована от недостатъчната според нея детска публика, макар малките да бяха дошли тук в неучебния ден между двете матури, когато повечето деца, просто играят на улицата. Издателката не крие, че напоследък държи на детската публика дори повече, отколкото на срещите си с възрастни. Просто знае, че последната надежда за нас, българите е там. В отварянето на детските сърца за книгата. Апостолова винаги е вярвала в това. Откакто Малката Божана, внучката, идва в живота и, Голямата Божана, е още по-сигурна в това.

Добре дошли в Казанлък, май отдавна не сте били тук – Божана, при това – Апостолова, някои ви наричат Майка Тереза на българската литература, откривате ли още в името си нещо различно, чувствате ли се избрана по рождение?

- Не. Аз смятам, че имам мисия. Поради позицията и вътрешното си убеждение, че само духовността може да спаси България. И българите, разбира се. Ако си спомняте, след Втората световна война, когато и Финладния губи войната, хората стигат до там, че се налага да белят дърветата, да мелят кората и да правят от нея хляб. Първият министър-председател след тая катастрофа, обявява:“Започваме от културата!“. Всички около него, гракват, как така от културата – ние няма какво да ядем...!Той казва: културният човек сам се справя с живота си. Културният човек има отнощение към парчето земя, на което живее, културният човек има висок хоризонт, той знае потребностите, знае цената на всяка секунда в този наш обидно кратък живот. Знаете, как е сега у нас: за културата най-малко пар се отпускат, министър Вежди Рашидов се чуди една купчинка малка, къде да ги даде, как да спаси едно, второ и трето... Съжалявам, но всичко, а особено – културата, става с пари. Театри, опери, издаване на книги, всичко останало, става с пари. И понеже следвам моето вътрешно убеждение, от първия миг аз се опитвам като издател, да създам поколението от талантливи млади хора, което духовно ще повече България. Изненадвам се, защото посещавам много училища – сега се връщам от Павликени, от Стражица, от Търново, преди да дойда в Казанлък, изненадвам се, от факта, че имаме изключително умни деца – какво правим с тези деца, че много по-късно ги превръщаме в службогонци, в хора, които не оценявам дори това, че Бог им е избрал най-доброто парче земя, да живеят...Какво правим с тях...?

Някъде нещо, очевидно се пречупва...

- Ние сме длъжни с общи усилия и пълно съзнание, осъзнавайки наличностите, много здраво да отстояваме позициите си на българи, на граждани, на културни хора.

Затова ли основахте Инициативен комитет за спасението на България?И, има ли малко повече надежда, след като той вече е факт?

- Не мисля, че има повече надежда, защото мен ме изненада най-напред на самите писатели, поети, отношението...Един Стефан Цанев, например, ми каза: „Божанче, не му е времето, ще те употребят, на тях им трябват хора като теб...“ Друг писател, да не го цитирам, защото ми са и приятели, ми каза – ама аз тези неща ги коментирам в книгите си и не мога да пилея страст и знания, да вървя по улиците да правя митинги и да просвещавам, писателят е сам на белия лист...Трети, някакъв друг аргумент намери. А в същото време, аз се свързах с експерти, много исках да помогна на българите с неща като отоплението, тока... Защото стигнах до ужасяващи факти. Например, че електромерите ни са петстепенни и ни включват, тази, която си поискат...горе – долу, оказва се, че директно ни бъркат в джобовете. Ако повече хора, не осъзнаят, че трябва да се хванем за ръка и да направим нещо заедно, няма да се получи. Само заедно можем да успеем. Първи, втори, трети, пети..., това са отделни гласове, които не могат да направят нищо сами. Ако аз, Вие, другия, следващия – само заедно можем да направим нещо. Аз казвам така: „Ето, увеличиха ви тока и парното, вие мълчите. Продължавайте! За мен е най-лесно да кажа, защо пък и аз да го правя и да се оттегля. Имам си и аз също други ангажименти, ето, съпругът ми е много болен...Най-лесно е да се каже това.

Апатични ли са хората на духа или се страхуват?

- Не знам, човек от какво трябва да се страхува. В този обидно кратък живот, ние трябва да пренесем единствено достойнството си. Всичко друго е от Лукаваго.

Думите Ви очертава един тъжен за българската просвета и култура 24-и май..

- Не, аз не очаквам тъжен 24-и май. Ето, събирам хората от моето издателство за празник. В печатницата ще направя необходимото, хората да се почувстват празнично. Направихме премиера на Георги Господинов. Неговите премиери, на които идват по 300 – 400 души, са винаги празник. Ние като издателство сме с приповдигната душевност и чувствителност, защото правим всичко за авторите си. Ние правим така, че да се усети празничният 24-и май и всеки да го носи високо в сърцето си.

Георги Господинов в навечерието на празника бе предложен за високото държавно отличие – орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен. Това е най-успешният български писател днес и Вие сте неговият издател. Имат ли значение държавните отличия, в контекста на това, за което говорихме преди относно отношението на властта към културата, литературата, изкуството и хората на духа?

- Когато наскоро научих, че съм предложена за орден „Стара планина“ – първа степен, аз не се почувствах добре от това предложение за отличие. Чух и за реакцията на Нешка Робева... Аз не се почувствах добре, защото шест-седем месеца те проучват...Бил ли си агент на Държавна сигурност, не си ли бил..., подписваш декларация, че си съгласен, подписваш бил си такъв, бил ли си онакъв... Е, преди две години ме проучваха пак, когато получих „Св.св.Кирил и Методий“ – първа степен...При всеки орден ли ще ме проучват? За Нешка Робева: кой е направил нещо повече от Нешка Робева? Нейните златни момичета цял свят ги чу. Тя е направила толкова много! За света! Аз имам змийско езиче, аз винаги казвам, каквото мисля – директно, конкретно. Гледам хората в очите и го казвам. За мен гласуваха, да получа „Стара планина“ – първа степен. За нея – наполовина. Защо? – аз очаквах, че точно за мен няма да гласуват всички. Кои са факторите, които определят приноса на една личност? Освен това, на мен не ми трябват ордени. Това, което на мен ми трябва, е най-после политиците да проумеят, че 20 % ДДС върху книгите трябва да падне! Задължително! В Гърция е 6 %, фалиралата Гърция?! Това не ги ли притеснява, българските политици? Това не е ли срам?! Заедно с това – фондовете на библиотеките са празни. Няма писатели, за които самото министерство, да осигури програма за тяхното присъствие в библиотеките, не говоря за единични откупки. Да ги представи министерството тези писатели на световни издателства, да подпомогне тези световни издателства в издаването на българските писатели! Ние – на парче, от днес за утре..., неприятно е! Но аз не искам на 24-и май, най-светлият ни празник, орденът с името на Светите братя Кирил и Методий, на който най-много съм се радвала! – не искам на този ден, заради Кирил и Методий, да говоря повече за това. Колкото до ордените и наградите – хората не работят за ордени. Хората на духа работят по вътрешна убеденост, че това трябва да се случи. Ордените? – да кажат, Божана, ето ти един милион, да издадеш още сто хиляди книги, някак си, по бих го приела. Защото на издателите им е трудно. Аз отделям от други приходи на печатницата ми, за да издавам книги. Български книги. Защото хората са бедни, какви книги да купуват и как да ги купуват...? За какво говорим???

Диана Рамналиева