На 6 септември 2019 година от 10.00 часа в храм „Св. Йоан Предтеча“ казанлъчани ще отбележат 134 години от Съединението на България.

На 6 септември 1885 г. е извършено едно знаменателно събитие, дало нова посока в историята на българската държава след Освобождението - Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То се подготвя в продължение на няколко години, като център на организацията е Пловдив, столица на Източна Румелия. В историята на Казанлък много образно е описана реакцията на тогавашната общественост към събитието. Рано сутринта на същия ден казанлъчани научават вестта, че „Съединението между двете Българии – Северна и Южна, било провъзгласено! Княз Александър Батенберг щял да пристигне с войски от Търново!”. Обзети са от противоречиви чувства - радост, посърналост, униние, пише Стефан Мирчев, съвременник на събитията в Казанлък. Известно успокоение у тях предизвиква телеграмата за признаването на Съединението от княз Александър І, прочетена на площада, и съобщението, че той лично ще посети Казанлък. Князът е посрещнат възторжено от кмета на града - по това време е Костадин Т. Касев, и градските първенци, а около издигнатата по пътя за Шипка специална триумфална арка се стича множество народ.

В 11 часа на 6 септември съмненията на казанлъчани са разсеяни – от Пловдив пристига редовният пощенски куриер и потвърждава станалото. Камбаните на всички църкви в града забиват, развяват се знамена. В съборната църква „Св. Йоан Предтеча”, препълнена с народ, е отслужен молебен от архиерейския наместник, а учителят Ботю Бояджиев държи прочувствена реч. Навсякъде в града вестта за съединението се посреща с искрена радост.
Княз Александър I пристига в Казанлък вечерта заедно с министър председателя Каравелов и след като двамата приветстват казанлъшката общественост, за кратко си почиват и заминават за столицата на Съединението - Пловдив.