Трабантче "отсрамва" Старозагорско преди промените


60 леки коли – гордост на социалистическото автомобилостроене, 15 мотоциклета, компютри „Правец“, телевизори „Опера“, калкулатори „Елка“, радиопарати, пишещи машини и каквото ви дойде на ума от българския бит преди 28 години е подредил в единствения по рода си у нас музей на социализма неговият собственик Цветан Атанасов от Варна. Возилата са в безупречно състояние, сякаш току-що излезли от линията и тръгнали към „Мототехника“, където се продаваха навремето след предварително записване и няколкогодишно чакане. Уникални екземпляри с регистрационни номера от всички краища на България представят марките „Москич“, „Жигули“, „Лада“, „Шкода“, „Трабант“, „Вартбург“, „Варшава“, „Застава“, полско „Фиат“-че и други соцавтомобили, всички реставрирани до блясък. Единственият автомобил, който представя някогашния Старозагорски окръг от времето на социализма в уникалния ретро музей, е едно „Трабант“-че, докарано за експонат в морската столица. Немското возило се кипри заедно с регистрационния си номер – старозагорска регистрация, СзК 0825, и изглежда като чисто ново. Нищо чудно, да се окаже, че негов собственик е бил казанлъчанин. Звездата на ретро автосалона е огромната черна лимузина с кожен салон „Чайка ГАЗ-13“, на която са се возили членовете на Политбюро на БКП.


До гордостта на музея – автомобилите, са подредени популярни на времето мотоциклети „Симсон“ и „Балкан“, също в перфектен вид, както и любимите на поколения българи велосипеди.



Върху 4-те декара, които заема Ретро музеят във Варна, няма нещо, което да е било използвано от българите в периода 1944-1989 година и което да не присъства тук. Като се започне от техниката – първите български компютри и електронни калкулатори, пишещите машини, радиоапаратите, телевизорите, телефоните, фотоапаратите, грамофоните с плочи на популярни български изпълнители, прахосмукачките от Съветския съюз и ГДР, пералните машини, премине се през купите от спортни състезания и разнообразната продукция - перилни препарати, сапуни, парфюми, козметика, консерви, безалкохолни напитки, вина, ракии и коняци, цигари със и без филтър, и се стигне до куклите и детските пластмасови кончета... В една витрина са изложени най-популярните работни обувки - гумени галоши и цървули, в друга пък са подредени прозрачни топки с различни картинки, предназначени за украса на скоростните лостове, които бяха хит в далечното време на развития социализъм. В музея могат да се видят бронзови статеутки на Ленин - някога задължителен аксесоар в кабинета на партийния секретар, наблизо се вижда и бюст на Людмила Живкова, в съседство до него е разположена холова гарнитура в леко избелял тъмночервен цвят, а на пода е постлан килим с лика на вожда на Великата октомврийска социалистическа революция. Времена, нрави и партийна мода.


Всички томове на огромната „Большая советская энциклопедия“, списания „Космос“, „Лада“ и „Математика“, броеве от излизали някога вестници допълват картината на едно отминало време, за което съвременните поколения не знаят нищо.


Символите на социализма са допълнени с изобилие от табели, които са украсявали учреждения, цехове, улици, площади. Някои от тях смислени и актуални и днес, ако човек се абстрахира от факта, че звучат като социалистически лозунги. Например, с цел охрана на труда почти навсякъде в производствените помещения са били поставени надписи: „Инженери, техници, бригадири, проверявайте редовно инструктажа за правилна и безопасна работа“, „Изправни инструменти, здрави ръце“, „Внимание! Пазете се, за човешкото тяло резервни части няма!“, „Майко, татко, пазете се от злополука“ или „Чистотата е мерило за културата на човека“. А какво ще кажете за текста „Тук е недопустима словесна смет“?! Разбира се, има и абсурдни като плакат с ликове на известни личности в българската история, под чиито образи пише „Безсмъртни – макар и мъртви“, откровено натуралистични като „Другарки, дамските въшки са срам за комсомолките“, смехотворни като „Да не оставим неодрусана слива в нашето село“, партийни – „Народната милиция - биещото сърце на партията“ или почти дискриминационни „Само за коли на ОбНС, БКП, ДКМС, Отечествен фронт“.


В пребогатия фонд на Ретро музея се съхранява и огромен „Указател за водене на телефонни разговори“, като внушителната табела е изработена в набиващ се яркочервен цвят. Тук се пази и афиш на Държавната лотария от 1967 година с печалби за общо 275 хиляди лева и две пътувания до Одеса и Средиземно море – по случай 75 години Български морски флот. Изобщо, нищо не липсва в живота на българите в годините след 9 септември до началото на демокрацията – и ред, и дисциплина, и другарски препоръки, и развлечения по социалистически.


За да изглежда още по-автентична обстановката, сред експонатите са разположени фигури от силикон в цял ръст на Маркс, Енгелс и Ленин, на Георги Димитров, на ръководителите на страните от социалистическия лагер – Тодор Живков, Николае Чаушеску, Ерих Хонекер, Войчех Ярузелски, Густав Хусак, на Великия вожд на Северна Корея Ким Ир Сен и на бащата на перестройката Михаил Горбачов. За сантименталност, в музея място намира и фигура на емблемата на родната ни естрада Емил Димитров.


Повече от 10 години инициаторът за създаването на музей на социализма в България събира експонатите, които днес, две години след неговото откриване, са хиляди. За да навява спомени сред съвременниците на социализма, да показва нагледно начина на живот по онова недотам далечно време, пък и донякъде – да напомня закачливо, че и тогава е била открита топлата вода.

Още снимки от Ретро музея във Варна вижте ТУК:

http://www.zakazanlak.bg/kazanlak-v-snimki/retro-muzei-varna-207