Първият общински бюджет е гласуван при Никола Самев

Сайтът zakazanlak.bg започна новата си рубрика „Кметовете” с единствената цел в тази историческа хроника да бъдат представени казанлъшките градоначалници, чиито имена са потънали в 140-годишната история на Следосвобожденска България. Да бъде възродена тяхната памет и делата, които те са сторили в името на своя град и на общината. И препрочитайки историческитe сведения, в пестеливата информация, останала до днес, откриваме колко много неща са свършили нашите предци и колко много им дължат днешните казанлъчани.

37 са кметовете на Казанлък от самото начало на общинското самоуправление до днес. 36 са кметовете – мъже, а 37-ият – Галина Стоянова, е първата жена, която ръководи общинските дела вече втори мандат. Най-дълго управлявалият кмет е Станчо Коев – избран за Кмет на Казанлък на Х век. След него се нарежда Бончо Милев, управлявал от август 1962 г. до февруари 1966 г. и февруари 1966 г. до октомври 1972 г., общо 10 години.

Третият по продължителност на поста кмет е Никола Самев, който е бил градоначалник 9 години - от 9 февруари 1880 г. до 15 юни 1883 г. и от 11 октомври 1890 г. до 28 септември 1896 г.

Прилагането на Източнорумелийския закон след Берлинския конгрес се слага началото на едно действително общинско самоуправление. Градският съвет се избира направо от населението, а не от махленските кметове и стареи, както е ставало по време на временната руска окупация. Първият градски избор става на 6 февруари 1880 година. Градът е разделен на девет отдела, от които се избират по един съветник. Избрани са Никола Самев – кмет, Михаил Манчев и Захари Тотев – помощници за три години. Нов общински избор се прави през 1883 година.

За първи път по време на кмета Никола Самев е гласуван общински бюджет на Казанлък за финансовата 1880 - 1881 година, преди 138 години. Променят се редица данъци, а някои се отхвърлят като незаконосъобразни. По негово време се въвеждат икономии от заплати и то не от кого да е, а от заплатите на помощниците на кмета. Всичко това довежда до стабилизиране на бюджета.

В бюджета на общината най-голямото перо е отделено за благоустрояването на града. Приема се план за възстановяване на изгорялата през войната чаршия, изработен от инженер Лубор Байер, който е главен проектант на градоустройствения план на Стара Загора след Освобождението на града. От 1880 г. Общината като институция за първи път поема поддържането на обществените чешми.

През 1890 г. е построена първата болница в Казанлък и са възстановени опожарените църкви и манастир. Поставя се основата на Пожарната команда. Започва изграждането на паркове и градини в града. Прави се много и по залесяването на градската кория – югозападно от града към река Тунджа. Възстановява се общинската собственост върху заграбени мери, въвежда се категоризация на ползваните земеделски земи. Общината поема грижите за просветното дело, по санитарната и лечебна част.

На 12 юли 1882 г. се взема решение за построяване на новата сграда на Казанлъшкото педагогическо училище. През 1882 г. е открит тридневен панаир за едър добитък, с което се възстановяват стари търговски традиции. Постепенно панаирът става популярен и освен през пролетта, и от 1899 г. започва да се провежда и през есента.