Или за баналностите и историческите метаморфози на имената, кметовете и казанлъшката история. По дела и документи.

Стефан е най- кметското име на Казанлък. Това показва историческата справка в Именика на кметовете, управлявали града на розите от Освобождението до наши дни. За по-ленивите да четат, обикновена разходка из общинските коридори носи същите знания. От всичките 38 кмета- мъже, петима от тях досега са носили името Стефан, в различни години и периоди, а един е бил Станчо. За венците от тръни или от лаври по главите на всеки един от петимата Стефановци, историята помни и знае много. За част от тях и дири има. Къде в касички, къде в сметки, тук-там в дупки.

Следващото кметско име за Казанлък е Бончо- трима са били кметовете с това име в годините, като последният е Бончо Сарафов, управлявал в периода 1991-1995 година. След Бончовците, Петковци, Ивановци и Генчовци са кметували, по различно време и за различно време в Казанлък, в периода след 1878 година.
Едно от най- разпространените в страната ни имена Георги не е било сред почитаните за кмет на Казанлък, защото само веднъж казанлъшкият народ дава тази власт на Георги, в случая Попов, в периода 1896-1899 година.
Палитрата от малки кметски имена на града е богата, като своя отпечатък в местната власт са оставяли мъже все с исконни български имена:Иван, Димитър, Атанас, Петър, Никола, Илия, Дечо, Добри, Еньо, Миньо Христо, Любомир и други.



Сред кметовете има и своеобразни дълголетници и рекордьори по мимолетност, както и такива „близнили“ на два пъти във властта. С два поредни мандата е Петко Райнов, ръководил града в периода 1926-1932 година, както и Стефан Дамянов- кметувал в годините от 2003- до 2011 година.

Рекордьорът по мандати обаче засега не е Стефан, а Станчо. Коев. Наричан още казанлъшкият Хелмут Кол и останал в историята на местното самоуправление като „Кметът на Столетието“. Той остава начело на града цели 4 мандата или 15 години и половина и ръководи казанлъшките дела от 1972 година, до март 1988 година. След него с респектиращите 10 години начело на Казанлък е Бончо Милев, който управлява от 1962 година до 1972 година. По ирония на съдбата именно след него на стола му сяда Кметът на Столетието, който го надкметува с 5 години и половина.


Най- мимолетно записва името си в казанлъшката „кметска“ история с кметуване само от 2 месеца в началото на 60-те години на миналия век Петър Калайджиев.Той е начело на града от юни до август 1962 година. Следващият по мимолетност на мандата е Стефан Калинкоев, чието кметуване през 1903 година е само от 4 месеца. По-малко от година начело на Казанлък като кметове са също Христо Христов, Илия Стоков, Атанас Койчев, Любомир Дянков, Дечко Христов.


Първият Следосвобожденски управник на Казанлък Димитър Генчев Кехайов също остава на поста си по-малко от година, само 10 месеца. Той е избран за председател на първия Градски съвет. По ирония на съдбата е от Копривщица, откъдето по това време са били родом и повечето казанлъшки чорбаджии.

Мъжката бетонирана редица от 38 поредни кмета на Казанлък бе успешно пробита 133 години след създаването на община Казанлък, през 2011 година, когато за първи път в историята на местното самоуправление на най- големия неокръжен град в България застана жена- Галина Стоянова. Че след време и нейният потрет ще е в Редицата на Кметовете на Казанлък, няма спор.

Въпросът е единствено историческото и календарно време, което ще се „затвори“ между годините иначе под потрета. Какъвто е и неумолимият Закон на Времето. За всички. На едни се дава повече, на други –не. Човешки му работи!
Отвъд простата и банална иначе за историята сметка, има и едни други, елегантни вметки и изключения, които всъщност създават чара на историческото време, в което живеем, или в което мечтаем да живеем.
И че кметуването е едно от капризните иначе исторически проявления на Времето, в което същото ТО има сериозна роля. Защото ТО може да направи човека, и името, но и може и човекът да направи името и Времето.


Проста математика. Човешка. Скачени съдове.
За заядливите може и политика.

Нищо лично: