In Memoriam тролей
На 1-ви май 1986 година Казанлък остава в историята. Става първият неокръжен тогава град, в който има тролейбусен транспорт.
Градът на розите записва името си сред останалите 15 до него момент големи градове в страната, в които има такъв транспорт.

Първомайската манифестация, останала глуха и сляпа за радиационния Чернобилски облак, който вече се рее из Европа, е съчетана с много ентусиазъм, като в името на удобството гражданите някак са преглътнали факта, че за пуска на тролеите са изсечени над 70 годишни дървета по главните улици на града.
За сметка на това тя е станала по-широка, с нови тротоари и асфалт. Градежът на тролейбусната мрежа продължава повече от 3 години, с дейното участие на казанлъшките фирми и градското самооблагане.
Линиите обслужват основните казанлъшки предприятия тогава и двата големи квартала на града, които се разрастват с бързи темпове: кварталите „Васил Левски“ и „Изток“.

Гражданите са щастливи и доволни от придобивката, чиято цел е да се облекчи трафика и да има нови възможности за придвижване на работещите.
Да си водач на тролей в Казанлък става престижно и авторитетно занимание. Зад волана на новите тролеи сядат градските хубавци и най- оперени шофьори.

Тролеите се движат с графиците на три сменния ритъм на казанлъшките предприятия тогава, като амбицията е след първия пуск да има и и втори, който да поема мрежата от вътрешността на града.
Както се окичва със славата на първия неокръжен град в страната с тролейбусна мрежа, така Казанлък се сдобива след само 13 години и със друга слава- печална: на първия град в страната, в който тролейбусният транспорт замира.
Последният тролей напуска депото на някогашната „Динамика“ през 1999 година, а още същата година мрежата е продадена на частна фирма.
По ирония на съдбата 19 години по –късно, през 2018 година също частна фирма демонтира и контактната мрежа на тролейбусите. С това действие градът завинаги се прости с мечтатат си един ден отново да има такъв еко транспорт.
В ролята на „гробокопач“ на тролеймечтата на казанлъчани влезе „Бозав“ ООД - фирмата на известния ямболия Динко, превърнал се в символ на бранител на българската граница от бежанци.

Идеята на общинската власт бе този транспорт да бъде заместен с друг ековариант - електробуси, като за целта бе разработен и спечелен проект с европейско финансиране за това, за над 6 милиона лева.
Направи се и първа копка на зарядната станция, поръчаха се и първите 6 електробуса, започна изграждането на ел. и информационни табла за мрежата.
И .. амбицията удари на камък. За момента.
Неспечелилата обществената поръчка фирма за доставката на електробусите реши да обжалва избора на общинската власт. Спорът е съдебен казус в момента и очаква разрешението си.
Ако то се проточи до 23-ти май 2020 година, Казанлък може да има и трета печална слава- да се размине и с мечтата си за електробуси и да изгуби европарите.
До тогава важат условията за финансиране по европейската програма.
В спора ще потъне и над половин милион местно съфинансиране.

Днес, 20 години след последния рейс на тролейбусите в Казанлък, по ирония на съдбата номер 12, споменът за тях наднича единствено по останалите оголени и оглозгани вече ръждиви стълбове за контактната мрежа, от старите картички за града и от носталгията на малцината останали живи резачи на ленти и стотиците съгледвачи на първия курс на градските тролеи в Казанлък.

Така тролейбусната слава на града на розите изчезва дори от Уикипедия, където гордо стои десетилетие наред.
Подобна съдба, макар и малко по- късно застига и тролейбусната мрежа в още – 5 български града, така че днес тролейбусната карта на България е доста семпла, в сравнение с последните години на соца: такъв транспорт е оцелял само в 10 от най- големите градове на страната.

Казанлък не е сред тях.

Днес жалък спомен за някогашните тролеи са рехаво натоварените и едвам пърхащи автобуси в пик час с номера 12 и 13.

И спомени, спомени, спомени ...