Илия - дизайнерът на  ел. таблата

Електротехникът със заложби на художник, за които в лична препоръка учителят по рисуване от Куленското училище Илия Балкански пише до брат си Ненко.

Той е от бойците на „тихия фронт“. За които е присъща тишината.
И това са първите му 3 минути слава. И се притесни от тях. Въпреки 36-те си години, прекарани в „Арсенал“, електротехникът Илия Дидилецов никога не е бил в светлината на прожекторите. Нито пък обект на вестникарско внимание. За вестниците има други хора, вметва с намигане.
От 6 години е отвъд порталите на „Арсенал“. Житейски логично. Помни обаче като днес последния си работен ден. Последният петък на юни. Стоял до десет вечерта, нещо нареждал, припомнял, човъркал. Не му се тръгвало. От електроцеха, от електролабораторията на „Арсенал“, в които оставил най- добрите си години.

Наричат го „дизайнерът на електроцеха и ел. таблата“. Една от емблемите на арсеналската ел. лаборатория, на която посвещава цели 20 години. Симпатичен, пощаден от годините мъж, който и сега смислено пълни пенсионерското си ежедневие. „С човъркане нещо в работилницата, работа в двора, грижи за цветя, четене, майсторене на разни неща, общуване с млади хора“. Така нарежда дните си електротехникът Илия Дидилецов.
Стигнахме до него чрез началника му и негов съратник в работата и приятел сега в живота – Генчо Абрашев, друга емблема на електроцеха на „Арсенал“. По-старите работници и сега го помнят като перфектен ръководител, началник с респект и тънко чувство за хумор.
За ел. техника Дидилецов началникът Абрашев е лаконичен: „Той е дизайнер на ел. таблата. Така ги изпипва, сякаш ги рисува“.
Началникът Абрашев е разбирал и разбира от хора.


Докато връща лентата в арсеналското си изминало време, ел. техникът Илия Дидилецов е друг човек. С особен, жив блясък за работа. Ръцете му са готови да хванат кабелите и уредите и да тръгне по арсеналските ел. трасета. Които познава без грешка. От А до Я. Ел. таблата също. Като деца са му. Цяла година в цеха на „Стрелата“ Илия реди 20 табла. В Ковачната също са негова работа. „Беше хубаво време. А и обичам да си нареждам нещата“, ще признае след години.
Електролабораторията тогава се помещава в немско возило-ветеран - „Баркас“. 12 годин Илия е негов водач и 20 работи в електролабораторията в него. Била като кукла, светела от чистота, от подредба. „Всичко си беше лъснато, на мястото“, споделя Дидилецов. Който лично изписва и белия надпис на синьото возило - Лаборатория. С шаблон от картон. Малко художник си падал още от дете, когато в Куленското училище учителят му по рисуване Илия Балкански пише до брат си, художникът Ненко Балкански, писмо-препоръка за талантливото момче със заложби на художник.
Илия обаче поел друг път. Завършил електротехникума „Г. С. Раковски“ в Стара Загора, специалност електрообзавеждане. И след казармата започнал работа в „Арсенал“. 27 март 1969 година е фирменият му прощъпулник. Някъде между казармата и „Арсенал“ се разминал с мечтата си да стане учител.

сн. Младият Дидилецов

В „Арсенал“ започнал работа в Паросиловата централа, после бил електротехник на компресорите, минал и през работа в подстанция на 110 киловолта и 20 години в електролабораторията. С леки прекъсвания, в които за кратко „притичвал“ житейски до ТЕЦ-а, до консервния завод и Пречиствателната станция. „Аз съм й пускал шалтера“, казва електротехникът-ветеран, който е виждал как се топи метал в Главната подстанция на „Арсенал“.
Докато е там, има и инцидент. С нашата работа няма как, важно е да се съхраниш, да знаеш правилата, да пазиш себе си и другия до теб, казва Илия Дидилецов, който е бил на ръба да си загуби зрението след авария на табло 380 волта.
Авариите почти винаги са свързани със субективен, човешки фактор. Всяка авария е рискова и често е свързана със забравяне на заземителното въже или неправомерно включване, казва ветеранът-електричар. Споделя, че в тази работа инстинктът на електротехника е много важен. Защото, каквото и да стане, техника да се повреди, ще се купи нова, ще се ремонтира, но човекът не може да се върне, ако го изгубиш, е житейската му и професионална философия.
В ел. лабораторията работили общо 8 души от всичките 40 в електроцеха. Част от тях станали началници, други поели в свои посоки, но всичките - забележителни хора, разказва за арсеналското си време Илия. Настоящият шеф на завода за пружини Александър Минчев ми бе началник, когато започвах работа в електроцеха, Димо Гарбасанов, Николай Колев, бившият управител на казанлъшката топлофикация, също тръгват оттам, Михаил Раев, Цоньо Семерджиев, покойният Стоян Бозуков, са все колеги и имена, белязали професионалния път и опит на Дидилецов.
От електроцеха на „Арсенал“ започват пътя си и Виолина Шомова, която става известен и много добър учител по електротехника в казанлъшкия механотехникум, и Стоян Марков, който превръща това в свой бизнес. Особени симпатии Илия пази към своя учител в работата и колега Петко Малчев, за когото нямало тайни в електрониката. Сега техническият спец е най-възрастният работещ електротехник в града, за своите 81 години продължава да респектира с умения и знания в електрониката. Много е научил и от Илия Киров, който още е в електроцеха и е най-добрият в изработката и поддръжката на терморегулаторите.
Категоричен е, че в онова време през ръцете на 40-имата инженери и електротехници, работещи в електроцеха на „Арсенал“ и Подстанцията, е минавала цялата работа по осигуряване на безопасността и безаварийното функциониране на цялата ел. система на „Арсенал“. Нямало е случай да остане целият завод без електричество, дори за минута, спомня си Илия. Докато говори, прозира, макар и много скрита, сдъвкана болка, че са останали през всичките тези години той и колегите му някак незабелязани от ръководствата и големите началници. Компенсацията била преките ръководители и тяхното отношение. Бяха и са невероятни хора, ще каже с днешна дата Илия за началника си по онова време Гено Абрашев, за сегашния главен енергетик на „Арсенал“ Харалампи Караминчев, за инж. Кънчо Крачанов. Невероятен специалист, с много душа и потенциал, рядко срещан човек - е краткото определение на Илия за инж. Крачанов.


Благодарен е, че е бил част от фирмата в интересни времена, в които можел много да учи. Така станало с появата на първата ел. лаборатория, заради която с началника Абрашев ги пратили на курс във Варна за откриване на кабелни аварии. Обучавали ги немски специалисти.
Нямаше ден да не се използва тази техника, имали сме дори случаи по 13 пъти да търсим и правим една и съща авария, макар че никога те не са идентични, връща се в годините назад Илия Дидилецов. И искрено се радва на колегите си сега, които могат да работят с най-новата техника, да усвояват нови методи, да създават и надграждат направеното. Категоричен е, че в „Арсенал“ са най-хубавите му години. Нищо, че още не смее да мине портала обратно, дори за празниците на фирмата. „От носталгия и разни други работи“. С колегите били невероятен тандем. Заедно ходили по хижи, тържества, състезания, заедно празнували сватби и лични празници. Дузина снимки има от този си период, с куп запечатани мигове. Пъстри. Като живота. Смислен живот, проектиран в син и дъщеря, всеки в своя си път. Синът Пламен обаче избрал неговия - електротехник е в EVN.
Накъде ще поемат внуците, засега Илия не знае. Знае обаче, че всеки има свой път. И дори и да свиеш от него, Съдбата пак ще те вкара в Пътя. Както станало с неговия: кабели и жици. Цял живот. 36 години от него –арсеналски.


сн. Със съпругата Ганка

На прага на 69-ия си рожден ден, който е след броени дни, февруарската Риба е категорична, че „Арсенал“ си е голяма школа. И си струва да минеш през нея.