Честит юбилей на Бончо Песев: 8 по 10 принципи и почтеност!

сн: Юбилейната торта

Същият като преди е делникът му. Турски и индийски филми не гледа. „Прехваленото“ „Под прикритие“ – също: натоварва го емоционално. Като цяло, телевизията не му харесва. Най-важното в делника на Бончо Песев, си остава четенето. Противно на очакванията ми: очаквах да пише. Книгата, която в ръкопис от две големи тетрадки с живота на „Арсенал“ и Казанлък от 80-те обаче, Бончо Песев едва ли ще издаде: „Струва пари“. А той не е човек, който може да обикаля от врата на врата за финансиране на свой личен проект. Виж, ако беше за друг... „Моето верую винаги е било да подпомагам хората, но без да ги огорчавам“, споделя юбилярът. Вече го познавам. Затова му вярвам. Помощта от себе си за себе си, той окрива в четеното. От 20 години пенсионер, експредседателят на най-голямата профсъюзна организация в региона - КНСБ, Бончо Песев, не спира да чете. Макар да сърфира смело из четивата в интернет, той постоянно си купува книги. Обича да си избира томчетата, докато листите минават през пръстите му - в книжарницата. Поне по половин час. Признава, че понякога бърка – наскоро бил разочарован от книгата за Путин: не харесва образа на руския лидер, начертан там. Продължава да харесва концертни, театрални и оперни спектакли – признава: “В културно отношение, ни най-малко не съм се занемарил...“

Бих казала, че скромничи - редовни посещения в Старозагорската опера, билети за балета на руския Болшой в Пловдив, шоуто на лед в столичната зала „Армеец“..., редовна част от публиката на музикалните концерти и спектакли на местна сцена – това си е читав културен живот. Песев не пропуска и изложбите. Все пак, като човек, на когото дължим паметника на Фридрих Енгелс в „Арсенал“ и каменната фигура в цял ръст на Георги Кирков край Бозуковото кафене; паметната плоча с барелеф на Левски срещу пощата, /на мястото на хана на Баба Гана.../..., като човек, чийто живот е свързан с тия творчески реализации, бившият профпредседател на МК „Фридрих Енгелс“, продължава да се изкушава от художественото изкуство. Ако биха го питали, би дал съвет, направеното вече, да не се занемарява. / Докато пием кафе и двамата виждаме, какво е станало с белокаменния Кирков срещу Бозуковото кафене: тревите растат на воля, набъбват изпод камъка, осветлението липсва.../

Навремето паметници така лесно не се вдигали, както сега, казва бившият отговарящ за културното възпитание в „Арсенал“, партиен и профсъюзен деятел. „Финансовите стимули бяха малки, но художествените изисквания – големи. За всеки паметник имаше конкурс и печелеше най-добрият проект. Така направихме и паметника на Кирков, и този на Енгелс в „Арсенал“, разказва ми Песев. Срещал се на живо и обменял идеи с десетки водещи по онова време български художници, музиканти, писатели, журналисти, театрали, актьори...., Песев и днес си остава изкушен от литературата и изкуството. Изкушено от културните прояви с високо художествено ниво, е и цялото му семейство – и съпругата Недялка, и щерката Мариана, позната в Казанлък като успешен клавирен педагог. Често по събития са заедно с дъщерята и зета, не от сега е така. Но и за местния културен живот, на Бончо Песев, не му се говори особено. Избягва да коментира. Което не значи, че няма мнение. То прозира дори в беглото му признание, че вестник „Искра“ вече не чете толкова редовно. Както и в забележката, че мястото на Театъра е в читалище „Искра“. Работил с почти всички кметове на Казанлък десетки години, днес бившият зам. председател на партийната организация на МК „Фр. Енгелс“, споделя, че в Общината не влиза. Признава, че избягва да се натрапва с непоискани съвети. Но и той не си вярва, че може да остане безучастен към онова, за което работи цял живот: Общественото развитие.

Дори – продължава да участва като авторитет в живота на партийната организация на БСП в Казанлък. Познава я „на пръсти“ в цялата и драма на раздори и катарзиси в последните десетина години. Познава я, но не му се говори за това... Вместо да говори за партийните дела на местна почва, Песев предпочита да чете сериозните анализи за световните процеси от извора на четивата в престижни леви издания. Дори е абониран за едно от тях. „Сверил си е часовника“ директно с централата на ПЕС и европарламента, където ходил на семинар на социалистите преди две години. Не крие, че между живота на евросоциалистите в Брюксел и живота на социалистите в която и да е местна ППО, има разлика. И то – съществена. Не го споделя с гняв, а с осъзнато разбиране. „A-spekto“ и неговите 200 страници, са нещото, от което икономист и общественик като Песев, има нужда. „Много чета“, казва той. През списанието и неговите компетентни автори, някогашният председател на Партията в Шипка, който почукал и отворил десетки врати, за да стане историческото село град със завод и нов съвременен център, днешният пенсионер с душа на общественик, търси и намира отговорите на въпросите, които не спират да „бодат“ дните му. То и без списанието, за него е видно, че обществото и общините не се грижат за квалификацията на кадрите за промишлеността, че някои мечти се превръщат в блянове за Казанлък, като идеята за съвместно производство с Толиатските заводи, например. Или мечтата: Университет. Песев не вярва тия неща да се случат някога. Не вярва и в синдикатите. За човек като него, 33 пъти в годините назад, организирал празненствата на казанлъшкия Първи май, не е ясно, защо днешните синдикати не празнуват „своя имен ден“ - Денят на труда. Недоумява и за съсипията на работническото здравеопазване, което някога имало поликлиники в пет местни предприятия. Онова Някога, от времето, когато за опазването на здравето на хората в Казанлък, Общинският съвет провел цяла специална сесия...Затова Песев казва:

Както повелява името на латински името на любимото му списание за политически анализи, Песев не спира да „гледа внимателно“ наоколо.

Гледа и предпочита да не вярва на очите си, но като делови и принципен човек, като какъвто се определя, той няма как да не отчете всички липси на новото ни време. И не му е приятно, че проблемите не тръгват да се решават. Решил толкова много проблеми на своето време, арсеналският конструктор по стрелкови оръжия от 60-те и 70-те години на 20-и век, с неудоволствие наскоро с очите си видял, че дори Румъния е много по-добре от нас. „Не е вярно, че Румъния била „само малко“ преди нас...!“, категоричен е Бончо Песев. Толкова е категоричен, колкото бил навремето, когато влязъл в остър спор с шефа си – синдикалист. Проф. Кръстю Петков за малко не го уволнил. Не че не опитал.

Всъщност, Румъния, съпрузите по Великден видели поради хубав личен повод: юбилеят на Бончо Песев на 26-и май. Заради който щерката го изненадва с ваучери за Синая. Но дори Синая, е много по- хубава от Боровец и Пампорово, не крие разочарованието си патриотът в сърцето на Песев.

Някак към края на облака от дъжд, като че ли започвам да усещам, както се казва, десетте разлики.... Като че ли съм на път да реша Уравнението „Песев“ пет години по-късно. Човекът е същият. По принципи и почтеност – равно на преди. Равно на винаги. Неравното иде от неравностите на живота. Които са извън теб. Но които трябва да преминеш. Преминал е доста, мисля си, докато откривам, че сякаш едно спокойствие в повече има в човека срещу мен днес. Спокойствието, че няма как да решиш всичките проблеми. Нито на света, нито на Казанлък, нито в партията си... Можеш просто да решиш онези, които зависят от теб. Бончо Песев е натрупал достатъчно верни решения за своите 80 години. Няма вече за къде да бърза. Може спокойно да „събере четата“ – семейство, приятели, с които е работил, верни другари. Събира ги навръх рождения си ден, в който са родени още двама юбиляри, на които Песев държи: Нешка Робева и председателят на КНСБ в „Арсенал“, Атанас Бозов. Неговият празникът тече в не много широк кръг. Макар че, друг, по-широк, градски кръг, също му дължи признание: кой друг, освен един принципен и почтен човек, може да бъде пОчетен и трябва да бъде почЕтен? - Защо, мисля си, никой не се е сетил да предложи Бончо Песев за едно достойно обществено отличие в навечерието на Празника на Казанлък...? Знам отговора, разбира се – почтените, рядко стават пОчетни. Може би и затова, в Румъния на Песев му се вижда положението по-добро, отколкото у нас...Там почтеността постепенно започва да се налага като стремеж към справедливост, отстояван с държавност. Със страгетия. Основните проблеми се решават само с дългосрочни стратегии, знае възпитаникът на Софийския Икономически институт, днес – УНСС. А у нас, Бончо Песев вижда, че обратно на управленската наука, проблемите се решават на парче. Стратегии в дългосрочен план, които да изхождат от реалните потребности на общността, според него, няма: „У нас нещата идват на порции, без връзка по между им“.

Затова пък, личната си стратегия, всеки може да си изгради сам. Или поне, всеки може да опита. В житейското уравнение на Бончо Песев, всяко неизвестно е умножавано по постоянните величини “принципност“ и „почтеност“. Очевидно затова, Песев ми изглежда като един тъждествен със съвестта си човек. Който има право щастливо и спокойно да празнува своите осем по десет. Честито!