В казанлъшката фирма „Арсенал“ се намира единственият запазен и оцелял паметник в България на един от създателите на марксистката идеология и теория на комунизма, философът и икономист Фридрих Енгелс. Паметникът на територията на фирмата е и единственият в света, изобразяващ немският философ в цял ръст.
Създаден е с решение на тогавашното партийно и административно ръководство на предприятието, което се взема през второто полугодие в далечната 1975 година. Три авторски колектива, с ръководители българските скулптори Иван Блажев, Методи Измирлиев и Йордан Гавраилов поемат задачата, спусната чрез Държавната агенция при Комитета за изкуство и култура, при тогавашния Съюз на българските художници.
Общо 12 са авторите, които предлагат свои творби за изключително отговорния за времето си конкурс. Държавна 7 членна комисия, която отсява тогава предложенията за скулптура на Фридрих Енгелс, която да приляга на тогавашната мощ и реноме на Обединените заводи „ Фридрих Енгелс“, се председателства от художника, проф. Величко Минеков. В комисията са включени и трима представители на Обединените заводи.
Повече от 5 часа, в една от залите на улица „Шипка“6 в София тогава продължава защитата на предложените конкурсни творби. Макетите на паметника на Енгелс трябвало да бъдат изработени от гипс, в размер от близо 1,5 метра., спомня си бившият арсеналец и синдикален ветеран Бончо Песев.
Според заданието, паметникът на Фридрих Енгелс трябвало да се построи в западния край на парка, пред музея, срещу сградата на управлението, като се запазват всички съществуващи дървета. Те трябвало да са естествен декор на паметника, който ще се изгради от светъл мрамор и гранит, пише в оцеляло от онова време фирмено списание- сборник на творци, създавали текстове в тогавашния фирмен вестник „Заводска Трибуна“.
Заданието до творците предвиждало също на лицевата страна на пиедестала на паметника, който трябвало да е висок 1,40 метра и конструктивно, пластично и идейно да е свързан със самата фигура на Енгелс. Да се вкопае ясно и отчетливо и автографът на Енгелс, също било част от заданието към творците. Площадката пред паметника трябвало да е така изградена, че на нея да се стъпва само при поднасяне на венци в тържествени случаи. Самата фигура на Фридрих Енгелс трябвало да е висока 5 метра. Имало изискване той да с пелерина, която да обогатява пластично скулптурата и да отвежда зрителя в епохата на Енгелс. Целият архитектурно- пластичен строеж трябвало да е решен в пирамидална композиция, като най- високият и изразителен детайл е главата на вожда.
сн: Иван Блажев- скулптор
По време на конкурса за избор на предложение, скулптор Иван Блажев се явявява с два проекта, по който е работил повече от половин година. С единият от тях печели заданието. Като оценка за труда си той получава и 5 хиляди лева.
Малко след избора на проекта, авторът му Иван Блажев обаче се разболява, което става и причина да се забави самата реализация на паметника.
Сред любопитните подробности, които си спомня Бончо Песев, е приемането на паметника от специална комисия. В същия ден се приема и паметника на Самарското знаме в Стара Загора. Околното пространство около паметника в централната част на „Арсенал“ е било поверено като оформление на архитект Иван Димов.
Откриването на паметника на Фридрих Енгелс в тогавашната военна фирма става през 1980 година, почти 5 години след решението на фирменото ръководство за неговото създаване. На откриването присъства един от видните за времето си членове на ЦК на БКП социологът професор Стоян Михайлов.
Това, че паметникът се намира на територията, в която има специален пропускателен режим, не е било пречка през годините, след 1989 година да се иска неговия демонтаж, спомня си също Бончо Песев. Малко след взривянето на мавзолея на Георги Димитров в София и тук, в Казанлък, се надигат гласове да се "бутне" паметникът на Енгелс. Прозорливостта на ръководството на "Арсенал" обаче не позволява това.
Сред малко известните факти от онова време е, че с изработването на паметника на Фридрих Енгелс, на практика скулпторът Иван Блажев получава още няколко творчески възможности да остави за поколенията своя творчески почерк в Казанлък. Взаимни симпатии с тогавашния кмет на Казанлък, Станчо Коев правят така, че срещу целогодишна месечна заплата, творецът от общината, Иван Блажев създава художествени продукти, които остават за поколенията в града. Така се раждат небеизвестната „Мечката“ в парк "Тюлбето", изработена от гранит, скулптурната композиция на "Жена с пита хляб", която посреща гостите на Казанлък на гаровия площад "Европа", и паметника на Георги Кирков на площада пред "Бозуковото кафене".
Авторът на паметника на Фридрих Енгелс в „Арсенал“ е роден през 1926 година в село Мечка, Плевенско. Носител е на държавното отличие орден „Св.св. Кирил и Методий“, втора степен и е почетен гражданин на град Чирпан. Приживе го наричат и „скулпторът на Пейо Яворов“, защото изработва множество скулптури на поета, включително тази пред къщата музей в София и множество в Чирпан – родния град на Яворов.
Отива си от света на 80 години, през 2006 година.
Iveybm преди 2 години
Iveybm преди 2 години