В българския фолклор Св. Антоний и Св. Атанасий са тясно свързани – смята се, че двамата светци са братя. Според народните вярвания те първи изобретили ковашките клещи, заради което са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти, точилари и други. Честването им е вързано с предпазване от болести и с властта на Свети Атанасий над снеговете и ледовете, след който денят започна да пораства с по “едно просено зърно”. На този ден по народна традиция се смята,че зимата започва да отстъпва и да си тръгва, защото Атанасовден се отбелязвал по стар стил на 31 януари, което е в средата на зимата.
На 17 януари православните християни почитат паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден, на следващия ден, 18 януари – Св. Атанасий Велики – Атанасовден.
В житието на Преподобния Антоний Велики е написано, че се е родил около 251 г. в Среден Египет в заможни и благочестиви родители. По-късно продава и раздава имуществото си, след което прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит диспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена. Смята се за основател на християнското монашество.
На 18 януари православната църква посвещава на Св. Атанасий Велики, роден през 295 г в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. И словото, и животът му са израз на добродетелта, а учението му като “закон на православната вяра”.
Свети Атанасий е първият наречен “Велики” измежду светите отци на Църквата.
Българите наричат зимния Атанасовден „среди зима”, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!”
На Антоновден ден жените не плетат, не предат, не варят боб и леща, за да не разсърдят болестите. Месят се питки, намазани с мед и се раздават на близки и съседи за здраве. Празниците са популярни и с общо название “сладки и медени”, като жените правели и раздавали питки, намазани с мед.
Именици са хората с имена:
На 17 януари, Антоновден – Антон, Антония, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Донка, Тончо, Тонка и производни.
На 18 януари, Атанасовден – Атанас, Атанаска, Наско, Наска и производни.
Следват:
20 Януари – Евтимовден, Евтим
21 Януари – Агнеса, Максим
22 Януари – Tимoтeй, Тимофей
24 Януари – Аксения, Ксения
25 Януари – Григор, Григорий
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!