Забравените български учени:Откривателят на "Електромагнитната пулсация" – ЕМП

Проф. д-р Кръстьо Кръстев.
Откривателят на "Електромагнитна пулсация" – ЕМП

В последните дни, когато новините приличат повече на военни сводки или на брифинг на НАСА, заради това, че са препълнени от кадри на свъхмодерни оръжия или изобилстват от думи, непознати за обикновения човек: когато разбираме, с точност до милиметър къде точно е ударила бомба, поразен военен обект или паднал самолет и прочие технологични неща, надали някой се сеща, че всичко това не би било възможно да бъде създадено и разбрано, ако не беше откритието на един забравен български учен. Уважаван и помнен, ценен от света и високоразвитите технологично нации и .. забравен и неглижиран у нас.
С малки изключения.

Български учен, който по ирония на съдбата прекарва целия си съзнателен живот в Европа и Америка, с изключение на детството си и най- ранните си младежки години у нас. Връща се в Родината си .. след смъртта си.. когато близките му препогребват тук урната на учения.
Но за света името на силистренеца проф.д-р Кръстьо Кръстев стои редом до това на великия учен и откривател, сърбинът Никола Тесла.
Тов, което нарежда д-р Кръстьо Кръстев до този генален ум на човечеството е неговото откритие, което сега стои в основата на високотехнологичните военни разработки от най- ново поколение и свръхзвукови оръжия, е откриването на "Електромагнитната пулсация" – ЕМП, известна още като „Ефектът на Кръстев“.



Кой е забравеният български учен проф.д-р Кръстьо Кръстев?

Роден е в Силистра, в учителско семейство, на 12 юли 1900 година.
След Междусъюзническата война през 1913 г. градът му е завладян от Румъния и родителите му се преселват в София.
Момчето от Добруджа завършва гимназия в София и продължава образованието си в Бон и Берлин, където се дипломира като минен инженер. Още по време на следването проявява дарбата си на изследовател, а като инженер, след завършването на висшето училище, защитава три докторски степени.
Връща се в България през 1920 година.
През февурари същата година д-р Кръстев е приет за член на Българското инженерно-архитектурно дружество - БИАД. Работи в пощите и в Българските държавни железници, където прави и първите си изобретения, между които е "Система за въздействие върху влака по време на движение с цел предотвратяване на катастрофите".
Друго негово изобретение се отнася до модернизиране на телефонните съобщения.
Някъде в същия период е привлечен и като професор по физика, технология и химия на мощните експлозиви във Военното училище в София.
Проблемите на взривното дело ще го занимават от младини до края на живота му, а тяхното решаване ще го направи учен от световна величина. За изобретението му, с което се осигурява точно попадение при стрелба с оръдие, Министерството на войната го награждава със Златен медал за наука през 1933 г. Това изобретение ще го вдъхнови за върховото му откритие, до което стига чрез продължителна изследователска работа.

По време на експериментални артилерийски стрелби с тежки оръдия, провеждани от специалната лаборатория на Министерството на войната, на 12 август 1932 г. инж. Кръстев забелязва, че контролно-измервателните уреди регистрират след всеки взрив неизвестно дотогава явление. Какво ли може да е то?
Констатацията му: при взривовете се отделят електромагнитни вълни, включително и в обсега на радиочестотите. Ето го и четвъртия - след разрушителния, светлинния и звуковия - ефект: електромагнитните вълни се разпространяват със скоростта на светлината, тъй като са продукт от разрушителните резултати на равнище молекула при взрива, затова те се появяват на енергийно равнище на молекулите.
В зависимост от експлозията са налице различна характеристика на тези вълни по вид, сила и място.

Българинът нарекъл новооткритото явление "Електромагнитна пулсация" - ЕМП.
Откритието на нашия учен физик е уникално.
Благодарение на откритието на българина става реалност регистрирането на всички видове взривове, включително и атомните, независимо от това къде са произведени. И то с абсолютна точност.

Военните засекретяват откритието, но не и за Германия. Кръстев продължава проучванията си съвместно с немските физици проф. Алфонс Крайгаунер и Бруно Гьоринг (години по-късно - и с американски учени). Със средства на отдела за измервателна апаратура на фирмата "Сименс" създават светлинно-лъчев осцилограф, както и други уреди с военнопрактическа стойност. В Германия проф. д-р Кръстьо Кръстев е в тесни връзки с учени като Макс Планк / германски физик теоретик, считан за баща на квантовата механика и един от най-видните физици на 20 век., носител на Нобелова награда за физика/ и Вернер фон Браун/германски, а по-късно и американски учен, един от родоначалниците на ракетостроенето/ .
Българският учен участва в създаването и на устройства за насочване на ракетите "Фау"/ в буквален превод – „оръжие за отмъщение“/.
При изпитанията още на първия осцилограф откритието е потвърдено. С друг осцилограф, когато на 6 януари 1939 г. край Берлин Ото Хан и Фриц Щрасман / германски физици, основоположниците на радиационната химия/ извършват първия опит за разбиване на атома на урана, резултатите на д-р Кръстев отново са документирани с осцилограф, създаден благодарение откритието на българина .
В знак на уважение към българина немските физици наричат откритието му "Ефектът на Кръстев". Така това откритие остава за историята на физиката на ХХ век.
През 1950 година на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света, и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация) на българина професор д-р Кръстьо Кръстев. През далечната 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за "изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир" и се съобщава името на неговия автор - проф. д-р Кръстьо Кръстев.


Малко след Девети септември 1944 г. на път от Германия за България, намирайки се в Словакия, Кръстьо Кръстев заминава за Италия.
От Италия ученият заминава за Канада. Три години в Торонто д-рКръстьо Кръстев е директор на Центъра за хирургическо оборудване. После се установява в Шампейн, САЩ, като ръководител на научноизследователски институт за сплави за хирургически инструменти. След това става специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили. Работи и в научноизследователска лаборатория към университета в Мичиган. Има срещи с президентите Труман, Никсън и Кенеди, познава се с редица губернатори на щати. За особени заслуги към Пентагона е награден с най-високото американско отличие, давано на цивилно лице.
На 11 септември 1962 г. Кръстьо Кръстев и семейството му получават американско гражданство.
Оттогава името му се поява и в пресата.
Умира на 16 септември 1969 година. Близките му изпълняват през 1972 година последното му желание - пренасят урната с праха му и я полагат на родна земя.




Откритието на д-р Кръстев за "Супер-ЕМИ" – електромагнитното излъчване

То привлича вниманието, когато през 1946 г. изследователите взривяват експериментални ядрени заряди на открито. След всяко избухване приборите регистрират мощен поток електромагнитни вълни. После е установено, че тези импулси силно поразяват електромагнитната апаратура, линиите за връзка и електроснабдяване, радио- и радиоелектронните станции на огромни разстояния.
Пресметнато е, че ако един заряд с мощност 10 мегатона експлодира на височина 300 км над географския център на САЩ - щата Небраска, ще бъде нарушена работата на радиоелектронните средства на цялата територия на страната за време, достатъчно да се срине ответният ракетно-ядрен удар.

Тогава възниква въпрос, а не би ли могло над Земята да се взриви бомба, която не само да излъчи електромагнитен импулс, но той да бъде фиксиран над определена цел? Тоест не би ли могло да се създаде "Супер-ЕМИ"?
Главният въпрос е как да се усили поразяващото действие на "Супер-ЕМИ", т. е. да се увеличи амплитудата на импулса?
Как за няколко микросекунди стремителният поток енергия, който се отделя при ядрения взрив, да бъде предаден в енергообразуващо устройство, преди то самото да бъде разрушено?
Съществува вариант ядрен взрив да се възпроизведе в контейнер, от който в определено направление да се излъчи сноп енергия. Такива експерименти а проведени в американската национална лаборатория "Лоуренс", щата Калифорния.

Днес учените са категорични, че е напълно възможно да се създаде устройство, което да фокусира електромагнитната енергия от ядрен взрив върху малка площ. Заряди, отрано разположени в Космоса, биха могли в определен момент да бъдат задействани и да изстрелят изпепеляващ сноп, който да изведе от строя системата за държавно и военно управление, междуконтиненталните ракети на позиция под земята, радиолокационните възли и прочее. При определена интензивност снопът може да предизвика пожари или просто да "изпържи" хората.
В някои лаборатории започват да създават неядрени, конвенционални микровълнови бомби. Експериментални образци са използвани по време на операция "Пустинна буря".
"И"-бомбата, употребена над Югославия за парализиране на електрооборудването, е един от видовете конвенционално микровълново оръжие. Тя отделя електромагнитен импулс, сравним с този, който се получава при ядрен взрив, по информация на британският вестник "Нюз ъф дъ уърлд".



Електромагнитната диверсия

Мощният електромагнитен импулс възниква при ядрен взрив и е един от поразяващите фактори. С това се сблъскват американците през 1962 година при изпитанията на 1,4 мегатонна атомна бомба върху един от тихоокеанските острови атоли: страничният ефект е поразителен—изключва се електрическото осветление и телефонните връзки на Хавайските острови.
През 60-те години академик Андрей Сахаров, който тогава работи в отбранителната промишленост предлага метод за получаване на подобни импулси при взрив на обикновен боеприпас: ако вътре във взривната маса се намира намотка в която протича ток, създаваща магнитно поле, острата компресия превръща енергията на взрива в енергия на електромагнитния импулс. Боеприпасът получаваимето „взривомагнитен генератор”.


В наши дни опастността от електромагнитни диверсии, на база на електромагнитния импулс, в това число и вследствие на ядрен взирв, се възприема много сериозно, тъй като това може да предизвика крах на банковата система, комуникации, електронни устройства и да доведе до негативни последствия по целия свят, в това число и до унищожение на голяма част от населението.

Днес, половин век след смъртта на забравения български учен, откритието му продължава да провокира работещите в най- иновативните лаборатории, технологични центрове и компании, военни, за нови и нови открития на приложението на ЕМИ.
За жалост повече за лошо, отколкото за добро.

* В информацията е използван текст на Кирил Момчилов, от в. Дума, 12.02. 2011 г. в. Взгляд, Фейсбук и други интернет източници