Монетите имат три страни – това е видно, но не всеки обръща внимание на този факт. Едната страна е лицевата, където е записан номиналът на монетата – аверс (ези), обратната е реверс (тура), а кантът на монетата се нарича гурт.
Интересът към нумизматиката отбелязва истински бум в последните години. И Казанлък не прави изключение. Една част от хората, които се интересуват от темата, са запалените колекционери, други намират в нея добрата инвестиция, трети откриват добра възможност да получат допълнителни средства или разбират какво неочаквано богатство са наследили от предците си.
Казанлъчанинът Ангелин Петров е човекът, който превръща хобито си в нещо повече. Той е единственият експерт в региона, който се занимава с оценка и сертифициране на монети и банкноти. Работи и с двете големи американски компании – NGC и PMG/PCGS, които основно извършват т. нар. грейдване (оценяване). Тяхната лицензирана оценка е от голямо значение при определяне цената на определена банкнота или монета.
Качеството се оценява по много показатели – тираж, номинал, степен на запазване, брой на качествените монети от дадена категория – всяка грейдвана монета се води в специален регистър. Не винаги видът на метала, от който е изработена монетата, е най-важен. Това е така, защото има монети, които, заради своята рядкост, също получават много високи оценки. Например, железните 10 български лева от 1941 година. Желязото бързо хваща ръжда и затова през годините са се запазили много малко екземпляри, което ги прави нумизматична ценност.
Грейдването може да отнеме много време, понякога повече от месец – зависи колко монети са получени в компаниите за оценка. Добрите екземпляри се връщат в затворена кутия, на която е и самата оценка – AU е индексът за средно качество, MS за най-високото, като те имат и отделни степени, които се отбелязват с цифри – например: AU55, MS 68 и т.н. С това се гарантира, че металната пара е оригинална и притежава съответното качество. Така се оценяват и банкнотите, които се ламинират и обозначават по подобен начин. Не е задължително монетите да бъдат грейдвани, някои колекционери искат те да са „голи“, т.е. да не са в кутия.
„Интересът към българските монети и банкноти ще се повиши, особено след приемането ни в еврозоната - смята Ангелин Петров. - Заради по-малките тиражи и заради тяхното по-трудно намиране на пазара, особено, ако изискването е да са в добро състояние. С влизането на еврото, смятам, че и чуждите нумизмати и бонисти ще имат повишен интерес“, допълва той.
През 19 век монетите в голяма част от Европа са сечени по стандартите на Латинския валутен съюз. Всяка от тях е с определен номинал и е с точно съдържание и чистота на метала. Например, един български златен лев, с номинал 20 лева, е бил с равностойността на 20 златни франка. Сега обаче цените са различни. За две монети в еднакво състояние (AU55 – средно качество) 20 златни франка са 730 лева, а 20 златни лева от 1894 година са около 4600 лева. Това е така, защото по света има много повече франкове от онова време, отколкото левове.
За обикновения човек е трудно да се ориентира в тази материя, защото има много други фактори – има сетове от монети, издадена поредица от такива с различен номинал, но от една серия. Има рестрайкове – сечени с оригиналната матрица, но много по-късно от оригиналите. Има и куриози – срещат се и такива малки серии, които са ударени с изместване или пък матрицата е била объркана. В тези случаи на помощ идват специалистите, хората, които разбират.
Повечето сделки у нас се осъществяват по интернет, а там стават доста измами. Другата възможност са срещите, организирани от нумизматичните дружества. С изрядна регистрация са тези във Велико Търново, Плевен, Пловдив и Бургас. Покупки могат да се направят и от чужбина, където има много богат избор, особено от аукциони в Полша, Германия, Франция и Италия. В първите две държави има много добри предложения от времето на соца, а от вторите – от по-ранни години.
„Хората трябва да знаят, че законно притежавани могат да бъдат само машинно сечените монети, т.е. от 1881 година насам. Останалите са движими паметници на културното наследство и при тях законът е по-строг. Хората не трябва да се опитват сами да почистват монетите. Навремето много монети са съсипани заради начина на чистене – с оцет, сода за хляб и вълнен парцал. Така парите стават лъскави, но се уврежда матричният гланц и те губят стойност. Реставрацията е доста сложен процес и не е за всеки, понякога една хубава патина е много по-добър вариант, за да може определен екземпляр да получи по-висока оценка“, пояснява Ангелин Петров.
Казанлъчанинът е завършил Механотехникума в града, но цял живот е работил в частния сектор, в търговията. През последните години активно се занимава с хобито си, което вече е на професионално ниво. Много неща в нумизматиката и бонистиката е научил по трудния начин, но смята, че самият той може да допринесе за тяхното развитие – те да бъдат нормално и законно занимание, и най-важното – човек да печели доверието на хората, с които работи. И тъй като има много голям интерес и среща все повече съмишленици, идеята му е да се създаде регионално дружество. Така нумизматите ще могат да се срещат редовно и да обменят своите идеи и опит.