За счупените великденски зайчета...

Както и да се коментира Великденската украса в Казанлък, факт е, че някой се е постарал да я има. И да освежи ежедневието ни с пъстри цветове, било на великденски яйца, било кошнички или зайчета. Все пак, нотката празнично настроение се усеща, независимо, че нечии естестически виждания се разминават с концепцията на отговорните по оформлението. Но, както се казва в такива случаи, това е друга тема...

Темата, за която иде реч, са строшените великденски зайчета, пробитите яйца, счупените кошнички. Това се е случило на Лазаровден на т.нар. площад КИАЦО, на когото никак не му върви откъм украса. Нещо подобно стана преди няколко години с шадравана там, който не беше връх в архитектурната мисъл за градска среда, но пък и вандалщината спрямо него няма никакво оправдание. Сега се оказа, че обект на трошене са великденските аксесоари. Колкото и на някого да не му харесват, решението на въпроса не е в тяхното унищожаване. А пък то се оказа, че действията нямат нищо общо с естетските виждания на ценителите, а си е чисто безхаберие от редови казанлъчани, извели децата си да поиграят на воля.

"От видеонаблюдението се виждат ясно лицата на малки деца, чиито майки са седнали наблизо и по никакъв начин не реагират, докато децата им чупят, разнасят и обезобразяват играчките, поставени там, за да ги радват. Вижда се родителското бездействие към явно некрасивите постъпки на техните деца. За съжаление, подобно лошо отношение се наблюдава и към голямата пъстра кошница в парк „Розариум“, обвито със силно родителско безразличие", съобщава Община Казанлък. И това е обяснението защо цветният кът на КИАЦО е ограден с ленти и са сложени ярки оранжеви табели да не се влиза вътре. Защото там са събрани останалите що-годе здрави великденски играчки, които не само не радват никого, но стоят някак си ненужни. Дотук с празничното настроение в централното градско пространство.

Всеки човек, разбрал какво точно са заснели камерите, едва ли ще аплодира хора, позволили подобно поведение. Някак си не върви възрастните да поощряват обичните си наследници в подобни действия или да се правят, че нищо не е станало. А още по-малко да си мислят, че това е нормално. Всъщност, всяка ситуация като тази е огледало на тях самите. Някой харесва ли такова отражение?!