За 20-и път: Есенният салон събира художниците на Казанлък

За 20-и пореден път художниците на Казанлък подредиха в Есенен салон своите работи от последния творчески сезон в залата на „Искра“ 4, вече с името на Иван Милев. 24-ма автори, родом от града или свързани с Казанлък, показват картини и пластики заедно в културно събитие, по традиция в навечерието на Деня на народните будители.

Това е категоричното мнение на изкуствоведа д-р Пламен Петров, председател на тазгодишното жури и от три месеца директор на Художествена галерия - Казанлък. В журито са още Петя Минекова – директор на НУПИД "Акад. Дечко Узунов", Антон Стайков – зам.-председател на Съюза на българските художници и казанлъчанинът Левент Море – художник на свободна практика у нас и в чужбина. „Голямата задача на форума в този формат е да покаже постиженията на участниците през годината“, каза за „Трибуна Арсенал“ д-р Петров. Като участник в организацията и журирането за пръв път, той определено е приятно изненадан от високото ниво на представените творби и автори. Сред тях отличените т.г. са скулпторът Димитър Койчев, новият носител на Наградата на Община Казанлък за керамичната му пластика „Лазарки“, Адреан Калпачев, взел за платното си „Пейзаж“ приза на Художествена галерия - Казанлък и забелязаната като най-добър млад автор Елеонора Атанасова-Петрова за графичната ѝ разработка „Левитация – Бубакая“.

Допълнително по преценка на журито е наградена и Катя Христова с „Пазарът на щастливите завършени“ и „Утринно село“. Финансово наградата ѝ е обезпечена от членовете на журито.

Според председателя на Комисията по подбора – д-р Петров, журито е било категорично безпристрастно. Представител на Община Казанлък в него е Иванина Йолевска.

„Като зам.-председател на СБХ съм убеден, че Казанлък действително е Град на художниците, въпреки че претенции за това имат много български градове“, споделя след подреждането на изложбата Антон Стайков. Това прозвище принадлежи на Казанлък не само заради Голямата казанлъшка петица – акад. Дечко Узунов, Иван Милев, Ненко Балкански, Иван Пенков и Чудомир и стойностната колекция на общинската галерия, но и заради професионалната работа на местните визуални артисти. Сред авторите в Салона тази година личат още имената на Стефанка Стойчева, Фикрет Окан, Веско Радулов, Христо Генев, Николай Фитков, Райна Ненова, Росен Дончев, Ваня Запрянова, Веселина Маринова, Галя Златева.

За пръв път Есенният салон в Казанлък отваря врати за съвместна изява на местните художници през 2001 г. по идея на Лили Петрова, дългогодишен уредник в залата на „Искра“ 4, известна като КДК. Начинанието е отдавна замисляно от Лили, но тя събира смелост да го осъществи точно тогава. Стара Загора вече има своя Салон, откриван за Деня на града, 5-и октомври. Салонът в Казанлъке асоциация със Салона на отхвърлените в Париж, препратка към култовите изложби на художници, които през 1863-та, отритнати от журито, излагат отделно своите работи, открили пътя на импресионизма.

Лили познава отлично местната творческа гилдия. Художници, поети, писатели, актьори идват на „Искра“ 4, за да обменят мнения от видяното по сцени и галерии, от прочетеното в книги, вестници и списания. Петрова познава отблизо и води точен списък на действащите в Казанлък майстори на четката по онова време и следи изявите им. Те не просто се отзовават, те участват с огромно професионално удоволствие и лична радост, спомня си началото Лили. Моментът бил труден – натрупани са десетина години преход, в който културата отстъпва на заден план пред икономическите проблеми. Обществото е силно политизирано. Може би точно поради това новото културно събитие през 2001-ва се посреща така радушно, коментират първите участници. Инициативата е поощрена и от тогавашния общински шеф на отдел „Култура“ Тотка Гечева. Подборът за изложбата става с помощта на родения в Казанлък изкуствовед и директор на галерията в Стара Загора Марин Добрев, днес професор във Великотърновския университет. Той подкрепя начинанието за години напред. Нещо повече, тойе първият човек, на когото Лили се доверява и заедно формулират първия статут на казанлъшкия Есенен салон.

В първите години Лили Петрова провежда почти сама подготовката, после дълго времее подкрепяна от Художествена галерия - Казанлък. Наградата на Общината е учредена през 2008 г.Постепенно Салонът влиза в Културния афиш на Община Казанлък за Деня на народните будители. За пръв път миналата есен съорганизатор бе Съюзът на българските художници в града, без участието на общинската галерия. Заедно с Община Казанлък и Художествената галерия, СБХ и сега е съорганизатор на събитието.

През двадесетте години на съществуването си Есенният салон

е имал различен статут и различен награден фонд, понякога осигурен от Община Казанлък, понякога – от дарители. Мястото на провеждането на Салона също се мени в годините – най-често на „Искра“ 4, но е бил и в залите на Художествена галерия - Казанлък,през 2019 г.

Днешните съорганизатори се надяват тазгодишната формула да остане трайно във времето. Зам.-председателят на СБХ Антон Стайков пожелава на местните художници лично професионално развитие с увереност, че казанлъшкият Есенен салон ще продължава да поддържа своето високо художествено ниво. „Вече няма столица и провинция, на всяко едно място с културно минало и настояще могат да се случват качествени събития“, споделя още той. Според директора на НУПИД Петя Минекова,художниците от Казанлък показват не само висок художествен стил, но и духовна сила за творчество в трудно пандемично време, което тази година възпрепятства превръщането на откриването в истински празник.

В селекцията на изложбата 2021 има няколко отпаднали работи, но причината за това не е слабото им представяне, а идеята за цялостно звучене на изложбата, уточнява д-р Пламен Петров. Той специално отбелязва като постижение на Есенния салон ‘2021 представянето на скулптури, което не се случва често в подобни форуми.

Единствената му негативна емоция от салона елипсата на достатъчно млади автори, каквито тук има, най-малко поради наличието на Художествената гимназия в Казанлък. Апел към младите хора във виртуалното обръщение, с което се откри изложбата, отправя и другият член на журито – Левент Море. Заслуга на Салона, според него, е фактът, че журито е приело всички подадени работи, работило е продуктивно и ефективно.

Изложбата бе показана на публиката чрез онлайн-разходка в залата. Тя може да се види и на живо при спазване на въведените противоепидемични изисквания.

През годините на съществуването на Есенния салон в Казанлък председатели на журито са били проф. Марин Добрев, директорът на Художествената гимназия -Петя Минекова, д-р Галина Лардева от АМТИ – Пловдив. Местният изкуствовед Стефан Тенев също е сред представящите изложбата в първите години. Първоначално се отличават „Утвърден автор“ и „Млад автор“. Имало е кризисни години, когато Общината не откликва с финансиране на събитието. През 2009 г. средства не се отпускат. През 2018-2019 година също има проблем с пълното финансиране на наградния фонд. Тогава откликват спонсори. Присъствието на общинския кмет също флуктуира през годините.

Сред носителите на Голямата награда са Румен Петков, Хюсеин Окан, Петър Пешев, Ваньо Колев, Катя Христова, Анастасия Гюкова, Петя Пеева. Отличените дебюти помнят имената на Катя Христова, Елеонора Атанасова, Жельо Мир, Грациела Иванова. В някои от годините подадените за участие работи са над 85, а участниците – повече от 50.