За 114 път празнуваме Деня на независимостта На 22 септември пред Лъвовата чешма в Казанлък, от 10 часа ще бъдат отбелязани 114 години от обявяването на Независимостта на България. Тържеството се организира от Общината и Общински театър „Любомир Кабакчиев“. На историческото място казанлъчани посрещат за първи път радостната вест за голямото събитие. Със средства, дарени от цар Фердинанд, се изгражда прочутата чешма, която е един от символите на града. Наричат я още Царската чешма.
22 септември е български официален празник от 1998 година, с решение на Народното събрание. За историческото събитие е писано много - как документът е написан на гарата в Две могили, как е обявена Независимостта във Велико Търново и последвалите всенародни тържества... Интересното е, че отбелязваната днес дата, която празнуваме, е по стария, Юлиански календар, който в България е сменен с Григорианския през март 1916 година (по същия начин се чества и Съединението, а Националния празник на 3 март е по новия стил). По сегашното летоброене, Денят на независимостта би трябвало да бъде на 5 октомври.
Манифестът на цар Фердинанд слага началото на един продължителен процес, в който родната дипломация се представя блестящо и всички Велики сили, в крайна сметка признават суверенитета на страната ни след пролетта на следващата 1909 година. Независимостта си има цена – 82 милиона златни франка, много крупна за времето си сума, която Царство България трябва да заплати на Руската империя. Претенциите на Османската империя към България се уреждат чрез поредица от двустранни споразумения, според които Русия се отказва от остатъка от репарационните си вземания от Руско-турската война, довела до освобождението ни. България, в замяна на това, трябва да изплати за 75 години споменатата сума. Платени са 14 милиона златни франка, тъй като по-късно започва Първата световна война, избухва революцията в Русия, а правителството на болшевиките се обявяват за мир без анексии и контрибуции, отказвайки да плащат старите задължения на унищожената от тях империя, но не търси и нейните длъжници.
Правителството на Александър Малинов и цар Фердинанд се възползват успешно от политическите противоречия в Европа – конфликтът между Германия и Франция за Мароко, Младотурската революция в Османската империя, желанието на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина – територия, която според Берлинския договор е предадена само временно за управление на австрийците, натискът на Русия към Проливите. Някои от съседните балкански народи гледат с интерес и завист успехите на най-голямата по това време християнска държава на Балканите. Сърбите и гърците искат териториални компенсации, но първите имат проблеми с Австро-Унгария, заради анексията на Босна, и дори двете съседни страни са на ръба да започнат война. Гърция пък няма обща граница с България и основните ѝ претенции са насочени към Османската империя.
Текстът на манифестът е написан от премиера Александър Малинов. В него се споменава името на Царя-Освободител, великия руски народ и добрите ни съседи, поданици на румънския крал. Турците също са споменати с добро – „Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие“…
Цената на Независимостта не се измерва с пари. С този акт България става равнопоставена на другите европейски държави, дава тласък на икономическото си развитие и бърза да осъществи своя национален идеал – да обедини всички земи населени с българи, които по това време се намират все още в границите на Османската империя. Уви тази прибързаност в следващите години води до поредица от неуспехи, водещи до териториални загуби, а за Фердинанд – до неговата абдикация. Това обаче не омаловажава големия успех на българската дипломация, който е един от най-важните в новата ни история. Съвсем заслужено, датата 22 септември заема своето достойно място в празничния календар на България!