Сбъдна се мечтата ми да създаваме собствени кадри. Без кадри никой нищо не може да направи.
В поредното навечерие...
Николай Ибушев, изпълнителен директор на "Арсенал" АД Казанлък
Той започна 21-та си година начело на големия влак - „Арсенал“.
Дълга композиция, с тежки, взривоопасни товари. И за много дълъг път. По ирония на съдбата или защото неговата винаги е била такава - да живее в трудно, но интересно време, началото било на 9-ти септември 1997 година.
Тогава поема „кормилото на влака“ и тегли машината вече две десетилетия. Години, в които имаше от всичко. И никога не е било лесно. Нито в жестоките времена на големи съкращения и свиващи се пазари, нито когато „ножицата се отвори“ и предизвикателствата станаха огромни. Нито когато „Арсенал“ се сви на под 5 хиляди души или сега, когато набъбна до 11 хиляди.
„Влакът „Арсенал“ не е за всеки. И не може да го кара всеки.
И сигурно затова всяка година, навръх празника на „Арсенал“, с интерес се очаква онова, което Първият, Главният ще каже. За влака, неговата посока, тунелите и всички, които имат отношение към пътя му.
Някак улучихме с метафората преди година и тя е на път да се превърне в един от синонимите на голямата марка „Арсенал“.
Която отдавна казва на света много.
А и на мярка, с която се мери благосъстоянието на цял един регион и хляба на десетки хиляди души.
И всичко това е съществена, важна част от стълбовете на националната ни сигурност.
Г-н Ибушев, миналата година по време на фирмения празник използвахте метафора за „Арсенал“ като влак, излязъл от тунела. Получихте и такъв сувенир. Как пътува влакът „Арсенал“ тази година? Що за път измина?
Пътят е една година вече извън тунела. Пътуваме с наклон нагоре и посока напред. Нагоре и само напред! Няма връщане назад.
Наскоро излезе официална информация, че през миналата година българският ВПК е отчел рекордни нива на износ на продукцията си. „Арсенал“ е най-голямото и структуроопределящо предприятие в него. На фона на тази статистика за износ на продукция за над 1 млрд. евро, къде е мястото и каква е заслугата на „Арсенал“ за това?
„Арсенал“ - Казанлък има сериозно участие в този износ. Позволете ми да спестя обаче цифрите. За рекорди също не бих говорил и ще се мотивирам. Според информацията, сме стигнали 1 млрд. евро под формата на продукция. Да, това е с пъти в повече в сравнение с други години. Но проблемът е, че не милиардът е много, а че нивата преди са били много малки. Базата, изходната точка е била много малка. Сега бих казал, че износът е нормален. Според мен, днешните нива говорят не за това, че военната ни индустрия е надскочила себе си, а за един ренесанс, връщане на старото положение по отношение нивата на продукцията. Ето ви едно сравнение: преди години „Арсенал“ е изнасял за около 250-300 милиона долара продукция. Но проблемът е, че сегашните 250-300 млн. долара не са равни на онези от преди. Те са били много повече, доларът беше по-скъп. Така че, според мен, ВПК си върна добрите стари времена. Но смятам, че да говорим за рекорди е пресилено. Разбира се, че би било рекорд, ако си имал лоша година и всяка следваща е по-добра от лошата.
Безспорно много неща се направиха в социлната политика на дружеството и през тази година за арсеналци: нови столови, подаръчни ваучери, нови възможности за увеличение на размера на работната заплата, социални облекчения, инвестиции в инфраструктура, в спортни съоръжения. Стана правило доброто развитие на фирмата и перспективите й за нови пазари пряко да се отразяват върху социалните придобивки за работещите във фирмата. Какво да очакват арсеналци в тази посока през новата година?
Много пъти сме говорили за това какво правим през годината и за хората, и като инвестиции във фирмата, затова само ще щрихирам основното. Продължаваме с ремонтите на столовете за хранене, ремонтираме и ще продължим да ремонтираме и влагаме огромни суми в стари цехове. Направихме едно значително благоустрояване на фирмения стадион и хората ще видят това на празника. Продължаваме добрата практика и традицията всяка година да излъчваме първенци от колектива на дружеството, които да са пример за следващата година. Над 2 хиляди души и тази година от „Арсенал“ почиваха на базата в Несебър, запазихме и добрата практика там безплатно да почиват в началото и края на сезона най-добрите ни работници и служители. През годината на няколко пъти за големите празници работещите в дружеството получиха завишени стойности на ваучерите за храна, като тази наша практика и традиция ще продължи и през следващата година. През годината направихме сериозна инвестиция в откриването на нов, голям паркинг и по този начин увеличихме още общата площ за паркиране на автомобили от работещите в дружеството и вече смело можем да кажем, че това стана на няколко хиляди квадратни метра. И това е вид социална придобивка, защото практически не сме длъжни да го правим, но ние го правим, с цел да улесним нашите служители. Арсеналци вече разполагат с близо 2 хиляди места за паркиране, което никак не е малко за мащабите на града. Отделно от това и паралено с друга наша програма - за студенти в ТУ - София, към филиала в Пловдив, сега откриваме и още една, нова стипендиантска програма за работещите в дружеството. Тя ще има отношение към създадения нов Колеж по машиностроене, който е към Техническия университет в София. Това е още една възможност за нови знания и нова квалификация за нашите служители, нова възможност те да се усъвършенстват. Новата стипендиантска програма ще обхване няколко десетки служители и работници от „Арсенал“. В процес на обсъждане са и конкретните й параметри, но за нас е от изключително значение и ние сме много доволни, че тази кауза на „Арсенал“ и на кмета на Казанлък, тази моя мечта от 7 години, вече е факт: Казанлък да има професионален колеж, който да подготвя кадри за нуждите на местната промишленост и основно за машиностроенето.
През 2017 година на практика „Арсенал“ реализира две свои мечти и инвестиции в бъдеще: Студентската програма и създаването на Машиностроителен колеж в града. Две възможности, в които Вие лично имате изключително сериозен принос. Кога очаквате първите резултати от това и доволен ли сте от семената, които се посяха в тази посока?
Да, вече е факт Колежът по машиностроене и той ще започне своята работа в Казанлък в края на октомври. Заслугата за това, отново ще го кажа, в голяма степен е на „Арсенал“. Знае се сградата, мястото, предстои да се направи ремонт, със сигурност няма да е лесно, като всяко начало ще има и трудности. Но няма как да не съм доволен, защото усилията ни от 7 години се увенчаха с успех. Вече има резултат.
Какви са технологичните новости тази година във фирмата по отношение на ново оборудване, нови разработки?
През настоящата година заедно с колегите успяхме и вкарахме много ново оборудване за отделни цехове, както и съвсем нови технологии, благодарение на специалистите в „Арсенал“. Не мога да не спомена тук и конкретни хора със заслуги в тази посока: инж. Красимир Кръстев и разработеното от него нестандартно оборудване, на Васил Вълчев от Завод 5, на инж. Петър Щирянов - за изработката на новите машини, инж. Янко Запрянов, на когото основно дължим това, като отговарящ за иновационното технологично оборудване. Твърдя, че тези нови технологии, които вкарваме и разработваме, ги имаме само ние в страната. И съм много благодарен на колегите за усилията и всеотдайността в тази посока. Специално искам да отбележа разработката на инж. Красимир Кръстев от Завод 5, защото тя е на много високо ниво. Ненапразно той е в тазгодишната Алея на първенците, сред всички 51 първенци. Номиниран е единодушно.
За Вас лично кой е най-големият успех на „Арсенал“ през тази година?
Трудно е да се отдели най-големият. Той не е един. Много са. Успехът на „Арсенал“ през тази година е комбинация от много други по-малки успехи. Открихме нови цехове през тази година, нови складови бази, продължаваме обновяването и разширяването на заводите 3 и 4. Предстои да започнем работа и за нови складове на Бузово кале, защото развитието на производството налага откриването на нови складови бази. Така че - много са арсеналските успехи и те са на различни поприща. И всичко това се случва благодарение на ръководството, на колегите ми, на мениджърите и директорите на отделните заводи и най-вече на самите хора в „Арсенал“. Удовлетвореността от работата няма мярка. Нека сме живи и здрави, защото всеки е важен за общия успех. Да сме живи и здрави всички. За да можем да продължаваме със същия хъс за работа!
Винаги сте казвали, че сте оптимист и това е част от разковничето за успехите на „Арсенал“?
Винаги. Оптимизмът и вярата в успеха, в по-доброто напред, са задължителни и трябва да съпровождат всеки ръководител. Защото, ако ти не вярваш в успеха, няма как да го постигнеш. Аз, като човекът на най-високото, на „върха Олимп“, съм длъжен да съм най-големият оптимист, иначе няма как да се случат нещата. Но само с оптимизъм не става. Той върви ръка за ръка с труда, с упоритата работа в ежедневието, с всеотдайността, креативността, с качеството, което оставяме в свършеното от нас, с генерирането на нови идеи. Успехът е сбор от много усилия, нужни и за оптимизма. Най-важното е, че нашият оптимизъм има за основа в „Арсенал“ един прекрасен колектив от мениджъри, прекрасна хилядна армия от специалисти, инженери, работници. Познавайки тези хора, аз продължавам да съм оптимист, че занапред ще вървим напред, както е сега. Вярвам на хората около мен.
Но има и още нещо: опитът, който натрупахме в ръководенето на такова сложно предприятие и наслоените процеси, втъкани в плътта на „Арсенал“. Този опит, трупан с времето и годините, също е част от разковничето за успеха на дружеството. Защото не е достатъчно само да закупиш ново оборудване, да построиш нови цехове, но това трябва да се окомплектова с ноу-хау и организация на производството, за да се превърне цялата тази технология в нови изделия. Опитът на хората, на специалистите, на работниците и ръководителите, е другата част от разковничето на успеха.
Накъде върви „Арсенал“ в следващата година?
Напред и нагоре по пътя на локомотива. В никакъв случай отклонение, да не говорим за завой назад.
А накъде гледа Николай Ибушев?
Към едно добро бъдеще, за което съм мечтал и за което съм оптимист. Да са живи и здрави всички работещи тук, семействата им, за да могат спокойно да работят. И да продължаваме в същия дух - неуморим, творчески, арсеналски.
Стана традиция на всеки фирмен празник Николай Ибушев да има добра новина за работещите в дружеството. Каква е тя за този празник?
Че най-после мечтата ми да създаваме собствени кадри започва да има все по-реални измерения. Защото да създаваш собствени кадри, а не да разчиташ само на държавата, е изключително важно нещо. Много фирми в света от нашия бранш, и не само, са принудени да си създават сами кадрите, защото се оказва, че нивата на образованието не удовлетворяват спецификата на тези фирми. А „Арсенал“ е една изключително специфична фирма, сложна за управление, със сложни процеси и комплицирани взаимовръзки. Ние най-после започваме да създаваме собствените си кадри, което, според мен, е една от добрите новини. Казано е: кадрите решават всичко. Без кадрите никой нищо не може да направи. Затова съм изключително доволен от създаването на Машиностроителния колеж. Държа много на кадрите и на тяхното създаване, на усъврешенстването им. И това е съществена част от политиката на „Арсенал“. Надявам се, че това ще допринесе за още по-доброто бъдеще на фирмата.
Kabyxa преди 1 година
Kabyxa преди 1 година