"Днес стискам ръка на арх.Дора Иванова, която даде на всички ни урок по българщина. Когато дойде при мен, преди две години, беше отхвърлена от всички институции. Подадохме си ръка, за да спасим паметника Бузлуджа".
Това написа в личния си профил във Фейсбук лидерът на БСП Корнелия Нинова., по повод инициативата и последвалото й развитие на младата българска архитектка Дора Иванова за спасяването на паметника на Бузлуджа, известен и като "Чинията".


Миналата седмица арх. Иванова доведе в България трима членове на УС на европейската организация за културното наследство "Европа Ностра", които да инспектират паметника и да се преценят следващи действия за неговото запазване.
В поста си във Фейсбук БСП лидерката припомня историята на паметника и действията на арх. Дора Иванова за реализация на авторската й идея да се върне в живота и за поколенията паметника на върха
"Обществото ни се раздели на комунисти и антикомунисти. Дора си тръгна омерзена. Но се върна днес. И същите управляващи, които ни изгониха преди две години, сега се хвърлиха да спасяват паметника. Защо? Защото българската архитектка се върна в Европа", пише още Корнелия Нинова в поста си.
"Поздравяваме водещата организация за културно наследство "Европа Ностра"(„Нашата Европа”), че оцениха стойността на Бузлуджа. Споделяме тяхното мнение за изключително модерната архитектура и разочарованието им от нейното окаяно състояние. Европейските експерти оценяват паметника като част от политическата памет на България и на Европа, поради което нейното опазване е от европейско значение. Показателна история за низшите български политически страсти и висшите исторически културни и духовни ценности. И чудесен урок, който едно крехко момиче даде на всички ни - урок по българщина. Дора, стискам ти ръка", пише на финала Нинова.
Лично зам.-министърът на културата Румен Димитров потвърди, че процедурата за даване на статут на паметник на културата на монумента Бузлуджа ще бъде ускорена.
Това се разбра по време на мисия за Бузлуджа, проведена от 26 до 28 септември от европейски експерти от Европа Ностра, водещата организация за културно наследство в Европа, и Института към Европейската инвестиционна банка (ИЕИБ). Сградата беше включена от Европа Ностра и ИЕИБ сред "7-те най-застрашени" обекта на културното наследство в Европа за 2018 г.
В края на 2015 година за първи път арх.Дора Иванова промотира проекат си именно най- напред в Казанлък за спасяването на Бузлуджа. Тогава през фотоси на американка и нейната дипломна работа като архитект от Берлинската политехника Иванова представи идеята си за съхраняването на паметта на Бузлуджа.

През 2015 г. арх. Иванова доведе в България и в Областна управа на Стара Загора професор Йорг Хаспел - един от най-големите европейски специалисти по паметници от социализма и президент на Международната организация за опазване на паметниците на културата ИКОМОС за Германия, за да настоява за спасяване на паметника.
сн: ПРЕС Тв-архив
"Спящ великан, който може да привлече хиляди туристи от цяла Европа" - така проф. Йорг Хаспел определя монумента Бузлуджа и предлага България да внесе предложение за вписването му в световното културно наследство на ЮНЕСКО.


Година по-късно стана ясно, че Паметникът Бузлуджа може да получи европейско финансиране за съхранение. Бузлуджа попада в полуфинала в програмата за Седемте най-застрашени паметници в Европа.
Той е сред 12-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа.
Организатор на програмата „7-те най-застрашени“ е Европа Ностра – водещата и най-представителна организация за културно наследство в Европа, а основен партньор на програмата е Институтът на Европейската инвестиционна банка.
Според тезата на младата архитектка от Монтана, която от година дели живота си на работа в Берлин и кауза в България, паметникът „не е политическа игра, а национално наследство, икономически и туристически потенциал, за страната ни. "


Историята на паметника

На 29 януари 1959 година е взето решение да бъде построен паметник на връх Бузлуджа. Проектът на мемориала е дело на арх. Георги Стоилов. Началото на строителните дейности е поставено на 23 януари 1974 година, когато над 15 000 куб. м скална маса са изкопани, за да бъдат хванати основите на монументалната конструкция. По този начин височината на върха намалява - от 1441 метра той става 1432.
Паметникът е изграден с парите на държавата и много доброволен труд. Общо 6000 души са работили по проекта денонощно. Няма официални данни колко е струвал паметникът, но според някои източници става дума за над 14 милиона тогавашни лева.
Тържественото откриване е на 23 август 1981 година. Хиляди хора от цяла България се стичат да видят чудото на родната архитектура. През следващите няколко години сградата бива посетена от общо над 2 милиона души.
След 10 ноември 1989 г. идва краят на щастливите дни за огромния паметник. Функционирал в продължение на само 8 години, той потъва в забвение и бива оставен на произвола на съдбата.

През 2011 г., с решение на МС и по искане на БСП паметникът е предложен за безвъзмездно ползване на социалистическата партия, но паметникът продължава да се руши.

През 2015 г. арх. Дора Иванова приема каузата да спаси монумента от безславната гибел.
Тя учредява фондация „Проект Бузлуджа“ с ясната цел – опазване на паметника Бузлуджа. Чрез фондацията се води официалната кореспонденция относно паметника и се организират изложби, кръгли маси и дискусии за неговото бъдеще.
Данъчната оценка на паметника е около 110 000 лв.

Към днешна дата именно консервацията на паметника е най- спешната задача. Едва след това ще се вземат решения за вида, в окйто паметникат може да продължи да съществува. Една от идеите, в които се трансформира първоначалния проект на арх.Иванова за "Бузлуджа- паметта на Времето" е паметникът да се запази с днешната си разруха, а вътре в него на 3D да се представя предишният му блясък.
Безспорно е и друго: средствата за евентуалното възстановяване на „Бузлуджа“ ще са в милиони, дори много повече от първоначално дадената сума за неговото изграждане.

БСП вече обяви, че ще използва широкомащабна дарителска кампания за ремонта на монумента на Бузлуджа.
До няколко месеца ще е ясна и по-конкретната визия за паметника, както и категоричните спътки за неговото консервиране.
Към момента достъпът до "Чинията" е невъзможен, паметникът се охранява денонощно от полиция, като за това грижата е поета от Областната управа в Стара Загора.
Независимо от това десетки туристи ежедневно се качват до върха, с надеждата сда успеят да видят отблизо един от световните монументи, величествени с архитектурата си и с разрухата си. От хората.

Междувременно разрушенията и щетите по паметника продължават заради буквално липсващия покрив и лоши атмосферни условия на върха.