Твърдо съм убеден, че ще вървим напред

Това твърди в поредното си интервю, дадено в навечерието на фирмения празник на „„Арсенал“ АД, изпълнителният директор Николай Ибушев.

Човекът, който вече 19 години е начело на най-голямата фирма по брой заети в страната и най-голямата в отрасъл „Машиностроене “ в България.

Това е 6-тата ни поредна такава дълга среща. От онези - с равносметките и баланса. Среща, в която трябва да го кажеш, защото го чакат хиляди. На които разчиташ и които разчитат. На теб и решенията на хората, с които водиш Големия влак.

Тези 5 предни „влакови“ срещи бяха все в различни периоди: по пътя, преди тунела, в тунела. Това, което винаги е отличавало срещите, е било неизменната и непоклатима вяра за светлината в тунела. Дори когато всички наоколо са били убедени, че може и да е измамна.

В тези срещи винаги е било различно: с повече или по-малко възторг, ентусиазъм, удовлетвореност. И емоциите са били различни. Имало е омраза, вяра, страх, надежда. Това, което никога не се промени в тези „влакови срещи“, бе оптимизмът.

Имаше го винаги: преди тунела, в началото, в средата, в дъното, отвъд тунела.

Оптимизъм, вяра в хората край теб, здрава работа и невероятен хъс за нея, удовлетворение от постигнатото и непрекъснат стремеж да растеш и ставаш по-добър.

Това се оказва най-сигурната, вярна и проверена във времето рецепта за излизане от тунела. Онази, с която арсеналци посрещат 138-я си фирмен празник през 2016 година.

Една по-различна година. Всъщност, много различна арсеналска година.

За тези, които „карат влака“ и всички от влака.

Равносметката е повече от позитивна. От гледна точка на обезпеченост с работа, с договори, с материали и всичко необходимо за производствения процес, с изключение, за съжаление, на необходимата работна ръка - като количество и квалификация. От една страна - недостиг на работна ръка като количество, и недостиг на квалифицирани кадри – от друга. Всичко останало е обезпечено. В този смисъл е ролята на арсеналското ръководство и това на „Арсенал 2000“ - търговското дружество, което прави договорите за „Арсенал“ - те са си свършили, най-общо казано, работата. Работим съвместно и това води до съответните резултати. Ето и основните от тях:

Произведената обща промишлена продукция в „Арсенал“ за последната година нараства с 53% спрямо същия период на миналата година. Приходите от продажби са нараснали със 149% спрямо същия период на миналата година. Това са две много красноречиви цифри. Те говорят много. В същото време направените инвестиции от „Арсенал“ АД и „Арсенал 2000“ вече надхвърлят 120 млн. лева, като от тях инвестициите със социален характер са за 12 млн. лева за последната година. Тук влизат поевтиняването на храната, ремонтът на столовата база, битовките, санитарните възли, ваучерите за храна и техният увеличен размер с 50% от началото на юни тази година, които вече са по 60 лева, двойният размер на ваучерите за Коледа и Великден, безплатната почивка на море за над 2000 арсеналци и техните семейства, които фирмата субсидира. Отделно от това сега, за този фирмен празник, работещите в двете ни дружества ще получат двоен размер на ваучерите за храна, които от 60 лева този път ще са по 120 лева за всеки работещ, и 2,5 пъти увеличен ще е техният размер за Коледа и Нова година, или по 150 лева ваучери за всеки арсеналец за предстоящите Коледни празници. Това са важни неща. Ще отбележа също и направените през последната година инвестиции за подобряване условията на труд в размер на 1 млн. 140 хиляди лева.

Фирмата отделя много средства и за обучение и подпомагане на свои бъдещи кадри, сега стипендианти в различи ВУЗ-ове в технически специалности - в бакалавърска и магистърска степен. 15 бяха тези стипендианти през миналата година, а сега, през 2016 година, имаме нови 24 души и те вече са общо 39. 7 от тях предстои да се дипломират и да започнат работа в „Арсенал“. На обучаващите се в инженерните специалности „Стрелково оръжие“ в Пловдивския технически университет, в Химико-технологичния в София и същия в Бургас, фирмата поема на 100% разходите за обучение. Частично се поемат разходите и на обучаващите се в други инженерни специалности. За нас, като фирма с традиции, авторитет и огромна перспектива, това е особено важно и тук искам да благодаря на всички колеги, които сърцато приеха тази идея и работят за нея. Благодаря на колективите, които приеха новите студенти и бъдещи кадри на „Арсенал“ и ги подпомагат в процеса на обучение. Благодаря и на самите младежи, които повярваха в „Арсенал“ и го припознаха като свое бъдеще. Никак не е маловажен и фактът, че за 2 години работещите в „Арсенал“ са се увеличили с 3 456 души. Сега тук работят 8 546 души, като очакванията ни са до края на тази година персоналът на фирмата да достигне 9 хиляди души.

Не пет, повече пъти. За периода от август 2014 година до август тази година, тоест за две години, дружеството е увеличавало заплатите на работниците си общо 8 пъти. За този период бяха увеличени договорираните заплати на персонала 5 пъти, което доведе на практика до 50% увеличение на същите заплати. Двойно бе увеличена премията за целия персонал – от 5% на 10%, средно с 20% се увеличиха договорираните заплати на ръководителите, заети пряко в материалното производство. Отделно се изплащат и по 150 лева допълнително за отдалеченост на работещите в Заводите 3 и 4 и пак по толкова се заплаща на работниците от други общини, работещи в Арсенал“ - Стара Загора, Сливен и др. За да обобщя - за двете последни години средната работна заплата в „Арсенал“ е нараснала с 49%. От 1-ви октомври тази година сме заложили и ново увеличение на премията с 5%. С всички тези мерки от наша страна на практика средната работна заплата в дружеството става една от най-високите в отрасъл „ Машиностроене“ в цялата страна.

Баба Ванга вече не е между живите, но от моя опит в международната търговия и производството - от една страна, и интуицията ми - от друга, както и от моя гледна точка, виждайки нещата и анализирайки ги, считам, че тези години няма да са малко. Аз прогнозирам оттук нататък твърдо поне още 6,7, 8 години, че и оттам нататък сигурно ще продължим да работим по същия начин. Според мен, много дългосрочно е раздвижването на нашия пазар. Който е изкушен от политиката и се занимава с тези въпроси, който следи събитията не само в Близкия Изток, но и по-далеч и край нашите граници, трябва да е наясно и с факта, че предстоят и президентски избори в САЩ и е много важно коя партия там ще спечели изборите и кой ще е президентът. Считам, че моите прогнози ще се сбъднат и този път и в САЩ ще има смяна на статуквото. Тоест, този път демократите ще отстъпят на републиканците, според мен, и това означава още по-сериозна намеса в международен план на САЩ, а оттам и необходимост от нашите продукти. Нещата са в дългосрочен план. За съжаление, дефицитът на работна ръка, и то на качествена работна ръка, е все по-голям.

В тази посока ръководството на „Арсенал“ прави много. Търсим качествени кадри, освен в нашата община и в съседните - Стара Загора Габрово и в Сливен дори. Обикаляме и в други райони, като масово рекламираме потребността от работна ръка при нас. Имаме определени резултати в тази посока. Увеличава се и броят на стипендиантите ни, както вече казах. Но да се върна на основната тема: колко ще продължи това? И на предишни фирмени празници пред целия колектив на „Арсенал“ съм съобщавал цифрите за започналите огромни инвестиции на територията на фирмата, които продължават и то със сериозно темпо. Някои от нещата се проточват във времето, защото строители с лиценз за Първа категория, каквито са нужни за „Арсенал“ и обектите тук, просто няма. Всички са ангажирани и то в „Арсенал“. Няма откъде да се вземат хора за строителство от 1-ва категория, каквито са изискванията за нашите цехове. Но работещите в цеховете в Завод 4 - Мъглиж, в Завод 3 и в Завод 5 виждат с очите си какво мащабно строителство се прави. Особено в Мъглиж и базата на „Каракос“. Аз и колегите ми не бихме си позволили да допуснем тези огромни инвестиции и харченето на пари за нови мощности и складови помещения, ако не бяхме уверени и убедени в една дългосрочна добра програма пред нас. Гарантирани сме с договори за няколко години напред и постоянно имаме искания и питания за увеличаване на тези договори. Налага се дори понякога и да се въздържаме от дълги прогнози. Но като ръководство работим в посока разширяване на производствената и складова база, за да посрещнем нуждите от нарастващата продукция на „Арсенал“. Самият факт, че харчим тези пари, означава, че ние сме сигурни в тези години, през които, твърдо съм убеден, ще вървим напред.

Да. В Казанлък практически безработни няма и дори, според статистиките, сме с отрицателна безработица. Счита се за нормално безработните да са от порядъка на 3%. Винаги има хора, които не работят по една или друга причина. Тук процентът е по-малък и то от доста време. Затова се наложи да търсим работници от съседни градове и вече има доста новоназначени. Фирмата осигурява безплатен транспорт на работещите от тези места. Правим всичко възможно да се развиваме интензивно, а не екстензивно, както беше дълги години в „Арсенал“. „Арсенал“ е изключително стабилен, повтарям, изключително стабилен в икономически план. Нямам страхове, че нещо може да се разклати. Няма признаци за това. Както се казва, не виждам светлина в тунела, защото вече сме излезли от него. Тунелът е зад гърба ни. Влакът върви напред.

Абсолютно. Оптимизмът е заразителен. Няма начин. Не може да наведеш глава. Аз не навеждам глава никога. Гледам смело напред, боря се със зъби и нокти, целият ми екип се бори със зъби и нокти и така теглим напред. И успяваме. И благодаря на колегите, на моите заместници, на директорите на заводи, на началниците по цеховете, на низовия състав, на колегите от „Арсенал 2000“ за усилията и нещадящото време. Работим в екип и синхрон, това дава резултати, още повече, когато всички гледаме в една посока. Не може иначе. Тук, разбира се, виждаме и добрите резултати от въвеждането на системата ERP, от мероприятията с дългосрочен характер, които вече дават своите плодове. Виждаме вече резултати от замисленото преди 2-3 години. Виждаме ползите, цифровите изражения. Продължаваме и с инвестициите. Това, което правим, го правим по най-съвременния начин, с най-съвременните технологии. Разбира се, че не сме магьосници и не можем за кратко време да променим всичко в „Арсенал“, да стигнем до всяко работно място, но капка по капка, ден след ден и това става. И ще стане навсякъде. Мисля, че хората имат очи и виждат колко неща се правят в „Арсенал“ и по отношение на модернизацията на производствените мощности, и на организацията на управлението на производството, и в социално-битов план. През тази година продължаваме да работим по газифицирането и отоплението на големи площи, основно в Завод 5. Продължаваме и в други заводи. Там, където е необходимо, пък работим по вентилацията и охлаждането, защото и това се изисква, където има претопляне, като в цех 600 на Завод 5, примерно. През тази година изцяло модернизирахме и по случай празника на фирмата откриваме изцяло обновен Централния стол за хранене на работещите, обновена е и Столовата в Завод 3, променяме постепенно целия екстериор в „Арсенал“. Наоколо тук ще има нови зелени площи с парково осветление, ще стане уютно, приятно за хората, които работят тук и прекарват по-голямата част от времето си тук. Сменяме изцяло водопроводната мрежа на площадката в Мъглиж, както и ел. захранването и водоизточниците. Цялото осветление в „Арсенал“ се подменя с LED диодни лампи. Правим промени в самите подстанции. Това са все неща, които не всеки вижда, но за тях са нужни огромни инвестиции. Това са големи по мащабите си строителни дейности, които се извършват - къде забележимо, къде не, но те коренно променят инфраструктурата на „Арсенал“. Дори поливането на зелените площи вече ще се контролира дистанционно. Всъщност, „Арсенал“ вече е коренно различен. Няма нищо общо с преди. Активите на дружеството са увеличени над 2 пъти в сравнение с периода от приватизацията, за разлика от други, много други приватизирани предприятия, които отдавна вече са в историята. Това е достатъчно красноречиво за всичко, което се е случило тук, според мен. „Арсенал“ е огромен и нищо не може да се случи за два дни, важното е, че сме поели по правилния път. Аз съм бил оптимист и в най-тежките моменти на фирмата, но сега наистина смело гледам напред, защото виждам, че има нещо зад гърба ми. Че тунелът е зад гърба ми, а напред е светлината. Уверен съм, че онези тежки години няма да се върнат.

Няма как да не го усещат. Много хора виждат отношението ни към първенците в труда на фирмата, към добрите и съвестни работници, онова, което правим в социален аспект. Та ние изпращаме близо 2 хиляди души безплатно ежегодно на море. Не може да не виждат всичко останало, което правим за тях: безплатни билети за културни прояви, новогодишно настроение, поддръжката на общинска детска градина, която на практика „Арсенал“ издържа. Няма такава детска градина в града. Издържаме и Детско-юношески отбор по футбол, поддържаме фирмения стадион. Това няма начин да не се вижда. Истината е, че няма такава фирма. Но сме се „пръснали“ на много места, искаме много и не успяваме да огреем едновременно навсякъде. Дълги години нищо тук не беше пипано.

Не, не е измамно. Продължавам да твърдя, че в Общинския съвет ние сме един много позитивен коректор. Основната политическа партия, с голям брой съветници, е ГЕРБ. И - слава Богу, че там са разумни хора, начело с кмета Галина Стоянова и председателя на Общинския съвет, както и екипът на Общината. Радвам се, че те разбраха, че през местния законодателен орган на Казанлък, докато сме ние там, няма как да минат неполезни решения за хората от общината. Този тон зададохме още в предходния мандат, когато станахме основен коректор и балансьор. И с наша помощ и колегите така работят. И, както виждате, самият град вече има друг облик. Аз вече много се гордея с Казанлък. Мои гости, като дойдат тук, като видят пълните магазини, парковете ни „Розариум“ и „Тюлбето“, велоалеите… казват, че е „град-кукличка“. Горд съм, че Казанлък започна да изглежда така и че аз съм част от този град. Гордея се с града си, с колегите си от Експерти за Казанлък, които също имат принос градът ни да изглежда така. Хубаво е да виждаш, че има и много други хора, които гледат позитивно и работят с душа за града си. И това се вижда отвън, уверявам ви. Аз искрено се радвам за това, защото, създавайки преди 10 години групата Експерти за Казанлък, вече виждах реализация на мечтата ми на практика. И това ще продължи да бъде така, ако обществеността на Казанлък продължи да има доверие към дейността ни, която е абсолютно безплатна: от самото начало ние даваме възнагражденията си като съветници за различни добри градски каузи - на 100% парите ни отиват за градеж на паметници, в помощ на спортисти, за болницата, за детски площадки, за НПО, църкви и други. Даваме и не малко собствени пари за тези каузи. И така трябва да е.

Доста неща все още му липсват на Казанлък, за да стане в истинския смисъл на думата един град-мечта. За съжаление, една част от липсващото му все още не е достатъчно добре облечено в законова форма, за да може Общината да го направи. Давам пример: една община няма как да принуди собственика на една къща или стопаните на един блок с изпадала мазилка да ги измажат. Има някаква уж законова възможност, но е много трудно да се премахнат незаконно поставените и построени гаражи. Всеки вдигнал по един гараж, опънал жици, без да мисли за опасните последствия, всеки превърнал гаража в работилница или в мазе, в склад за горивни материали, изобщо - пълна свобода и пълно безхаберие. А градът ще стане много хубав без тези гаражи. И не че няма как да стане това, има, но е много сложно и на никого не му се занимава с този въпрос. Още повече, че всяко общинско ръководство счита, че това е непопулярна мярка и ще отблъсне неговите избиратели, затова и не предприема нищо. Но в същото време и това е много важно нещо за града: да има ред и законност по отношение на незаконните гаражи и опасните постройки. Това важи и за остъкляването на балкончетата по блоковете и пр. Ако това става по проект, всичко да се прави по един и същи начин, би се понесло, а то сега: всеки направил, каквото решил, форми и формички върху едни и същи балкончета и циганията по български вече е факт. Ето, тези неща трябва да се изчистят, да се вземат мерки за тях и да се търсят варианти по законов път това да се реши. Защото всичко друго: велоалеи, фонтанчета, пътища, тротоари, паркове, ще се направи, но това, което е свързано с безобразниченето на хората по техните домове и около техните домове, се нуждае от законност и ред, от предприемането на конкретни мерки, за да стане градът наистина хубав. Давам си сметка, че това е трудно нещо и няма лесно да се ликвидира, а и до момента нито едно общинско ръководство не се е заело с този въпрос. А трябва. Има и по-дребни неща: като ръждясалите стълбове по казанлъшките улици със стърчащи на тях жици от тролейбусната мрежа, които на никого не трябват. Тролеи няма да има скоро в града. Тези жици нито за нужни на някого, нито пък имат някаква поддръжка. Защо висят? Всичко това загрозява нашия град. И трябва да се търсят някакви форми на въздействие в тази посока. Иначе няма спасение.

Не. Поколенията се сменят, този процес в „Арсенал“ е съществувал и ще съществува. Надявам се на добрите резултати и на нашата упорита работа. Който и да е специалист на преклонна възраст, тръгвайки си от „Арсенал“, ще има свой заместник, приемник. Понякога младите хора идват с по-различен и, бих казал, не по-лош опит от нас. Напротив: идват с по-добър опит, присъщ на тяхното поколение, на тяхната младост и учене. Разбираемо е. Млади са, различни. Не бива да оплакваме бъдещето си. Оптимист съм и считам, че ще намерим формула и за това. Това е естествен процес. Гледам философски на него. Че има проблем с кадрите в количествено и качествено отношение, има, но това е и защото „Арсенал“ е една изключително голяма фирма, на която трябват изключително голям брой работници.

Голяма. Упоритият труд - моят, на заместниците ми, на директорите по заводи, на началник-цеховете, трудът на всички хора. Резултатите са следствие от това. Но ние затова сме на тази земя: за да създаваме блага. Стига тези блага да не са за сметка на здравето и живота на хората. Ние и в тази посока вземаме мерки. Случват се понякога тежки инциденти, които, доказано вече години наред, са следствие най-често от нарушаване на технологичната дисциплина. За съжаление, понякога това става и от стари кадри, от „приспиването“ на дребни нарушения дълги години в стил „а, бе това не му пречи“, типично по български, докато един ден се окаже, че това нещо пречи. Трябва да се разбере, че тези писани правила за технологичната дисциплина не са току-така написани, а трябва задължително да се спазват. За съжаление, не съм в състояние да хвана ръцете на всички арсеналци, за да работят безопасно, всеки трябва да обърне внимание на себе си. Затова и трябва да се гледа сериозно на тези неща, затова са и ежедневните инструкции. Иначе, във фирмата има създадени условия за спазването на технологичната дисциплина. Разбира се, че никой не може да прогнозира и неприятните, завършили, за съжаление, фатално случаи. Но, колкото и да прозвучи некрасиво, сравнявайки неприятните инциденти с други фирми в страната, тук не надхвърляме средното ниво за инциденти, в никакъв случай. И слава Богу, че тези неща се случват рядко. Винаги боли, когато губиш работник, колега, служител, независимо дали го показваш. Всички сме хора. Иначе, другата цена е изключително натовареното ежедневие на всички ни. Не броим белите коси, инсултите, инфарктите, диабета. Нищо не броим. Удовлетвореността от работата няма мярка.

Гоним 9 хиляди вече. Не може да се измери. Сложно е. Отговорността за съдбата на тези толкова много семейства е несравнима, няма с какво да бъде сравнена, защото следващото по брой предприятие в страната като брой хора е… 3 пъти по-малко от „Арсенал“. Ние сме най-голямата фирма в България. Затова е сложна мярката. Тежко е да знаеш, особено в моменти, в които виждаш, че не можеш да удовлетвориш желанията и очакванията на всички. Никой не е в състояние да направи това. Но поне на 90% да се справим с тази задача, с мед да ни намажеш. Мисля, че в момента арсеналци са доволни, сравнявайки със ситуацията наоколо и в страната. Ние тук имаме заплати над средната за сектор „Машиностроене“ в България и търсим най-различни други форми за вдигане още на заплатите.

Аз вече нямам право на друг избор. Тук вече всичко е ясно. Не мога да избягам от себе си. И не мога да се откажа. Но Господ здраве да ни дава. Годините са пред нас. Хъс за работа имаме.