Този, който разказва истории, идва в Казанлък

Стоян Цветашки е ТОзи, КОйто РАЗказва ИСТОрии. Токораз Исто. Писателят, който създаде романите „Тангра“ и Ятаган и Меч“. "Избрах името Токараз Исто, защото преди всичко съм разказвач", казва авторът Стоян Цветашки, ползвайки този странен за мнозина псевдоним. В Казанлък срещата с писателя е на 3-ти ноември от 17.30 часа в залата на Културно-информационен център на ул. „Искра“ 4. Той ще представи книгата си "Ятаган и Меч" - първа част "Еничар".



Ето какво споделя Токораз Исто: Опитах се да напиша книга не само за своя род, а и за паметта на всички българи. И нека хората четат, защото старите поколения изчезват, ние забравяме, а младите не знаят нищо за миналото на народа ни и на предците си, а и като че ли това не ги интересува. Всеки днешен българин е наследник на предци, които са живели достойно, борили са се и са отстоявали своите ценности. Написах „Ятаган и Меч“, защото исках да внеса яснота в един период от нашата история, който винаги е бил обвиван в мрак. Това сме правили, защото сме се срамували, а не е имало от какво. Нашето незнание и комплекси са причината да смятаме, че българите под османска власт са живели недостойно.

Всичко, което е написано за еничарите в този роман, е исторически доказана истина. Еничарите са били хора с изключителни бойни качества, изповядвали са една особена форма на ислям, която е по-близо до суфизма (бекташи). Върху тяхната чест, доблест и сила се е градяла империята на Осман в продължение на повече от 500 години и повечето от тях са били българи. Самите турци, дори днес, имат изключителен респект към еничарите. Днес много хора използват понятието еничар, като го отъждествяват с ренегат, родоотстъпник и изменник. Те правят това, защото нямат никаква представа кои са били еничарите. Аз исках да изясня това, да реабилитирам тяхната памет, защото те са били хора, изтръгнати от нашия народ, били са достойни мъже и днес ние, техните недостойни наследници, не е честно да ги съдим. Със своята книга се опитах да прилаская душите на тези скиталци и да ги върнем в лоното на нашия народ.

Ние, българите, имаме уникалната възможност да живеем на кръстопът между различни цивилизации. Ние сме на границата между Изтока и Запада. За нас не е проблем да разберем както християнството и Запада, така и Изтока, исляма, будизма, зороастризма… Ние сме хора, които можем да представим на света всички тези учения по един уникален начин. Когато българите са участвали в Османската империя, която е един типичен ислямски халифат, Западът е тънел в мрачно Средновековие. Днес те тепърва се запознават с тази религия, нещо в което ние можем да им бъдем много полезни...

През целия си живот съм се стремял да бъда истински българин. За мен да бъда воин и разказвач е нещо напълно естествено.“