Тази Есенна вечер: Лили от КДК
Лили от КДК. Лили от „Искра“ 4. Тия дни Лиляна Петрова нареди изложба. Но не на „Искра“ 4, където цели 20 години посрещаше художници и техни върли фенове, а в музея на „Чудомир“. Да се връща на „Искра“ 4, Лили много не обича, вече не и е същото. По нейно време, особено в началото през 90-те на 20-и век, „Искра“ 4 е дом единствено на естетиката – място за добри изложби. И добри концерти. Място за топли срещи на казанлъшката бохема, която идва тук не само, заради прословутото барче с евтина водка с марката „Клуб на дейците на културата“.
Художници, поети, писатели, актьори, идват тук, за да обменят мнения от видяното по сцени и галерии, от прочетеното в книги, вестници и списания. Било времето, когато една друга Лили – Крушева, вдъхва живот на това място като шеф на Културата и Клуба. Било толкова вълнуващо, че дори егоистичните по природа художници, се мятали заедно на организиран от нея автобус, за да идат до София на изложба – искали да следят отблизо родния художествен живот. Да бъдат част от него.

През 90-те вее Вятърът на Промяната


„Навлизаше Демокрацията, която ни даде нови светове...“, казва Лили не без известна ирония – 30 години по-късно, тя също е разочарована от пародията на Демокрация, в която кретаме днес. В залата на „Искра“ 4 идват за срещи и новите лица на българската надежда – Лили пази черно-бяла фотография – Стоян Ганев, Теодоси Теодисиев, Христо Генев, Стефан Бакърджиев, Иван Ценов. Иван е нейният съпруг, покрай неговите седесарски страсти, тя е видяла много. Но истината е, че политиката, лично нея не я вълнува толкова. Вълнува я художеството. И човешките отношения. „Никога не съм членувала в партии, дори председателство в профсъюзите отказах“, смее се днес Лили. Казва, че през годините е разчитала само на себе си. И че при нея, всичко е ставало „от втория път“. Печелила работни места само с конкурси – по това време, дори художниците в предприятията са взимали с конкурс. Така – до тогава аранжор, а първо – чертожник в „Хидравлика“, Лили отишла във фабрика „Георги Кирков“ – радва се много на тия години – обзавеждането от дърво в столовата, уюта на КЕВ – Клубът за естетическо възпитание, където се събирали културтрегерите на предприятието, оформлението на зали, стълбища – все красиви неща, много от които и сега са си там. В това късно соц - време, Лили си имала самостоятелно ателие във фабриката. "Аз, дърводелците и бояджиите...“, смее се Петрова. Дърводелците и бояджиите, тя впрягала за щурите си идеи по вътрешното обзавеждане, от които, неочаквано, останал доволен и шефът на предприятието, Иван Хинов. Хинов и казал в началото:“Внимавай, да не ме подведеш!“, но после признал, че в избора на Лили, изобщо не е сбъркал. Но иде Демокрацията – тя художници по предприятията не ще.

„Що шарени пуловери изплетох!“


Лили, възпитаничка на Дупнишката Академия, както тя нарича на шега Института в някогашния Станке Димитров, запълнила с художествено занаятчийство едногодишната си безработица - продавала арт плетива в култовото магазинче „Пъникал“ срещу съда. Това хубаво място на картини и красиви джунджурийки, почнало да събира работите на казанлъшките художници, които хората обичали да купуват. От това време е един виц, на който и сега Лили не спира да се смее: „Плетеш без журнал!“, казала една съседка по легло на Петрова в местната болница. И отсякла“Голям си журналист!“. Лили не е журналист, но журналисти също много е посрещала на „Искра“ 4 – ходят при нея не само по събития в залата – отиват за раздумка, за споделяне, просто – като при приятел.
Пишещите от вестник „Искра“ – съсед на улица „Искра“, идвали най- често. Така петър Марчев открива Синята тетрадка на Лили – тайникът с нейни стихотворения. С едно от тях, Лили неочаквано взела награда от първото издание на „Магията Любов“ – смяла се много, не очаквала, но я признал чак местиният писателски гений на Весо Стоянов. В отговор на това признание, Лили дала за почерпка в „Старата любов“ целия си хонорар от наградата – 10 000 лв. преди деноминацията. Спастрила само 1 500 за такси до вкъщи. После преживяла в залата много други срещи с поети и писатели от цялата страна, покрай този любим и единствен, навремето у нас, национален конкурс за любовна лирика, организиран от вестник „Искра“.
Покрай фотографите на Казанлък, водени от Бедрос Азинян, Лили се запознава с елита на българските Майстори на Светлината. Иво Хаджимишев, Надежда Павлова, шефката на Фото-Академията, Янка Кюркчийска...

Приятелствата с казанлъшките художници се подразбират
Лили реди техните изложби, води точен списък на действащите в Казанлък майстори на четката – 20 години архив, който сега Лили няма идея, дали се пази. Както не знае и какво е станало с трите Паметни книги, които е водила с точни дати на изложби и посетителските впечатления от тях – от началото на 90-те, до 2010-та.
„Дано се пазят тия книги!“, надява се уредникът на Изложбената зала – по това време, залата е именно, изложбена. 2 изложби месечно, понякога – и 4, по 12 месеца, по 20 години – стотици изложби, хиляди картини.
Така Лили доживява и времето, когато залата най-сетне се ремонтира. Не е по нейната скица, предложена в Общината, която предлага вход на експозиционната зала от улицата – директно към потока на казанлъшкото Стъргало. Но вече не се налага, когато тече събитие, тя да минава от офисчето си в дъното през витрината към „Искра“, за да не пречи на важните концерти или срещи. С главния архитект Николай Николов, изравят най-доброто за експониране – нова система за окачване, подходящо осветление, чудесни постаменти за пластиките...
Лили се е нагледала през годините и на какви ли не безумия – витрината под натиска от Общината става имиджова витрина на кметските постижения..., залата все повече се заема от административни срещи, духът на КДК постепенно си отива.
Връх на бързането по български бил изкачен в нощта преди откриването след ремонта - до сутринта в дъжда, се пренасят картини през стъклата от улицата – плочките на входа са нови, не може да се ходи по тях. Обаче – „Женското начало“ – поредната осмомартенска изложба, се случва и Лили си пази с усмивка снимка от събитието. „Женското начало“ е традиционно събитие в местиния културен календар близо 20 години вече, идеята за новото име на дамската осмомартенска изложба, дошла по Дервишево време от тогавашната шефка на Културата, Тотка Гечева. Тя потърсила нова формула, която да избяга от соц внушенията за жената-труженичка – акцент вече станало Началото на Живота, който жената дава- като майка, но и като прозорец към Красотата.

Лили Петрова е Майката на Есенния салон в Казанлък

Езиковият шаблон „Майката на еди-какво си“, обаче, на Лили никак не и е по вкуса. Да, тя е причината, в Казанлък близо 15 години да се случва сборната изложба на местни автори, които в края на всеки октомври, показват тук част от най-новите си работи от последната година. Естествено, Есенен салон е мото с явна препратка към култовите изложби в Салона на отхвърлените в Париж, които през 1863-та, отритнати от журито, излагат отделно своите работи, открили пътя на импресионизма.
В Казанлък, обаче, не става дума за отхвърлени, а за поканени. За първия Салон, Лили кани всички добри художници на Казанлък, много от тях се отзовават. Години напред, те стават все повече. Изложбата се стяга в края на октомври, в навечерието на Деня на народните будители. Раздават се дори отличия.
Тази година, Лили е решила да не участва в 15-тото издание на Есенния салон. Нещо, не и е на сърце. Вместо това, тя приема поканата на директорката на Музей „Чудомир“, Добрина Матева, за лична, самостоятелна изложба. Лили не спира да рисува, има какво ново да покаже. Рисува на къщата в Сахране и в апартамента си – направо на пода. Рисува, заради бягството от всичко, което отвращава днешния човек на духа – нарастващата безпросветност, унижението, на които ни подлагат поредните управляващи “Много ни подценяват!“, казва Петрова за опитите на властта, да ни прилъже, да скрие истината, да претендира за всеможене. Признава, че е директна в думите си, не обича шикалкавене, не обича присламчването към силните на деня. Напротив – тя бяга. В рисуването. Рисува „заради идеята“. Нещо повече – „заради идеята“, тя прави много други неща. За нея това значи, да свърши нещо, защото така и харесва, защото и иде отвътре. Например – да събира речни камъни години наред и сама да ги лепи по основите на селската си къща, където спастря духът на българското. Така е и с новата изложба.
Идва, заради идеята. Идва сама – „Невероятно е чувството, докато работиш, да усетиш, че някой друг, нещо друго, движи ръката ти...“, казва Лили. Лили не брои изложбите си, не обича нищо да брои. Не знае, тази коя по ред е. Но знае, че иска тя да бъде споделена непременно с близки приятели, останали през годините.


Новата изложба на Лили в „Чудомир“







Изложбата на 12-и октомври беше открита от Марин Добрев. Повече от 30 платна, показват Лиляна Петрова като автор, който, както каза и проф. Добрев, позволява, да бъде разпознат в картините си. Дойдоха приятели, „да си похортуват с нейното вътре“. На всички тях, Лили каза:“Обичам Ви!!!“. Много от тях, Лили има именно, заради присъствието си на „Искра“ 4. Едно светло присъствие – охра, топло земно кафяво, златно жълто, маслено зелено, оранж... Цветовете на самата Лили, която преметнала топъл шал с цвят на ранен листопад, продължава да радва окото и сърцето, в редките вече случаи, когато имаш късмета да я видиш по казанлъшкото Стъргало. Тръгнало от „Искра“4, разбира се. Място, което едни, вече посребрени младежи, продължават да наричат : „Ка-Де-Ка“.

Диана Рамналиева