33 години в „Арсенал“. Стойко Стойков, Завод 5, Организатор ВВК. Цял живот „в движение“. Цял живот в „Арсенал“. В Алеята на трудовата слава обаче – чак през последната 2020-2021. За разлика от сина си Стоян. Също арсеналец. „Той ме изпревари. Беше в Алеята още миналата година…“, споделя бащата на фамилията този пословичен повод за семейните закачки напоследък. Фамилия отличници. Които ценят простите хубости на живота, подреден по формулата: да работиш, с радост. И точно така да умееш да си почиваш. В спокойствието на равносметката: “Доволен съм от „Арсенал“. Аз съм му дал 33 години от живота си – той също ми е дал“.
Стойко Стойков се чувства в този живот на мястото си. Завършил казанлъшкия Механотехникум, той логично постъпва в „Арсенал“, както много други, готвени за машиностроители, младежи. В средата на 80-те е така: почваш работа веднага след училище или казармата и най-често – по специалността. Работните места са осигурени. Но не и авторитетът в професията. Него и тогава човек си го кове сам. И Стойко почнал. Разпределен бил в арсеналския Завод 9 в с. Тъжа край Павел баня. От 1-и април 1988 г., след казармата, до закриването на завода: като стоковед, после – началник на Инструменталното стопанство и материално-техническото снабдяване. Стойков намерил себе си в тази работа.
Много пътуване, много нещо…!
По онова време доставките на материали за производството най-често не идват директно в предприятието. Понятието „куриер“ не съществува. Снабдяването обикновено върви по схемата: качваш се на уаз-ката, ниса-та, жук-а или там, каквото превозно средство ти даде предприятието, и заедно с шофьора отиваш при производителя да товариш материали. После, обратно към завода. Ей така, от Тъжа към всички точки на България и обратно, Стойков изтърколил цели 11 години. И още помни друсането по пътищата. Но го помни с радост. Признава, че обича движението. Динамиката на тази професия вероятно е нещото, което го задържа в нея цял живот. Не е пробвал дори и да мисли за чужбина: “Не съм рисков играч. Някои рискуваха, някои успяха. Но много – не. Аз предпочитам сигурността да знаеш, че това е твоята работа“, казва организаторът ВВК. Но няма как да не отчете, че:
Сега е друго
Днешният ден не е като „едно време“. По-друго е, още по-динамично, по-интересно, но и по-самотно някак в отношенията с хората. Както много други българи, живели соц-а, Стойко също с топлота се връща към времето, когато постоянните екскурзии, сбирки и веселби с колегите са не просто нещо обичайно, а едно ежедневно дружеско преживяване. В „Арсенал“ тази дружеска среда е до голяма степен запазена, работим отлично с колегите от заводите и с ръководителите от Главна дирекция, споделя организаторът на доставките за Завод 5. Структурата във фирмата е такава, че хората като него работят в тесни връзки и постоянна координация с отдел „Доставки“ на Гергана Начева. Вече има електронна система. Светкавично се определят приоритетните доставки. Основната цел е: при настъпили спешни ремонти на машини и съоръжения производството да възстанови нормалните си темпове възможно най-скоро. За да няма забавяне на поръчките, обяснява Стойков. Неговата работа е предимно с български фирми. Доставките, които организира – свързани с инструмента, хидравликата, пневматиката…, но и с всичко, което е нужно. Работил е с много директори, най-много със сегашния – Петър Щирянов. Не е имал проблеми, всичко се решава в интерес на работата. Върви добре и „постоянната стиковка“ от оперативки и координация с ръководителите направления: “Определят се неотложните приоритети и се действа!“. Денят му е винаги интересен. В понеделника, когато се виждаме, още преди обед е обиколил няколко производствени и търговски точки. В кратката пауза между тях си говорим пак за работа. След почивката има още две-три ходения напред-назад. И за един ден, общо два пъти, до Мъглиж. Харесва му. 
Ловец, заради Свободата
Да крачиш по гори и баири, да усещаш мириса и вкуса на живота в единение с природата, Стойко обича това. Тази е точната причина, заради която е ловец от край време. Самото отстрелване, както и боравенето с оръжие, за него не е самоцел. Нито някаква випаджийска суета. Точно обратното. Оръжието му не е някакво скъпарско и последен вик на изложенията: “Много хора се лъжат по скъпото оръжие. Но то не е всичко! Иска се и здрава психика“. Ловджийството не е някакво самохвално удоволствие с пушка в ръка из планината, убеден е Стойко. Самата стрелба също не е самоцел. Важното е да знаеш кога, къде и как, важното е да пазиш самообладание в точния момент, уточнява кратко и ясно арсеналският отличник. С две думи, да си мъж на място, уточнявам пък аз наум. Стойков, разбира се, не казва това на глас. Не би му отивало. Но то се подразбира от цялостното му излъчване на сериозен, но скромен човек с лека усмивка на вътрешна самоирония. Светлините на вниманието не са за него. Колебае се дори за публикацията, която ни срещна. „Трябва да минеш през някои неща в тоя живот, през определени перипетии и периоди, за да видиш, че не всичко е така лесно, не всичко става просто, ей така…“, е разбрал Стойко, който съвсем трезво, на години над 50, се е научил да отсява „зърното от плявата“ в краткото ни време на земята. Затова цени по равно и труда, и почивката: “Не може само работа!“. Премерен човек, зодия „Везни!“.
Човек трябва да има хоби
Стойков е убеден в това. Свободата – да „се пуснеш“ в природата, за него е личният му начин за почивка и нужното на всеки днес бягство от забързаното ежедневие. Прави го често през уикенда с ловната дружинка в горите на Средна гора над село Александрово. Заради това, да се разтушиш, заради спорта, природата, ходенето. Движението!
Има си и трофеи. Макар да признава, че това не е най-важното. Най-много обича лова на глигани. Мъжката схватка с това силно животно е интересен двубой. От опит казва: “Ако някой ти се похвали с еди-колко си килограмов глиган, не му вярвай… На терен няма как да мериш и теглиш тежестта на „постиженията“ си“. Срещал е и мечка. Но по мечка не е стрелял. Обича и риболова, но нещо напоследък няма време за него. Обаче, има време за „у дома“. Щастлив е с порасналите си деца.
„Семейството е важно, важна е средата, тя може да помогне, но и да попречи много на едно дете“. На неговите деца семейната среда, явно, е помогнала: “Имам хубави деца. Щастлив съм с тях!“.
Синът му Стоян, инженер с диплома от ТУ -Габрово, началник смяна в 5/530 на „Арсенал“, дори – записан вече във фирмената Алея, е поел своя път. И добре е стъпил на него. Както се казва, върви по бащините стъпки. Дъщерята също е направила личния си избор – учи в същия университет, но и работи. „У дома сме 50/50“, смее се Стайков. Мъжката част е в „Арсенал“, дамската – извън него. Намерили са баланса, както се казва. Но извън шегата балансът е точната мярка между работа и удоволствие, знаят в семейството. Този тънък, но нужен, за да си истински жив, баланс, редува делника с празник. И тази пролет това редуване в семейството е почнало още от Цветница и върви повече от месец: имен ден на щерката – Великден – рожден ден на сина – Гергьовден… Движение в делника, движение в празника. С едното наум: “Живот и здраве е най-важното!“.
Диана Нейчева
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!