Списанието на Казанлък, което тази година навършва достолепните 94 години, вероятно отново ще се появи на бял свят. След като за последно през 2013 година излязоха две книжки на изданието за литература на казанлъшки творци, неговото съществуване бе замразено. До епистоларните искри, прехвърчащи през последните дни основно в социалната мрежа Фейсбук. Въпросът за бъдещето на списание "Кула" бе повдигнат в публичното пространство от журналиста и писателя Петър Марчев.


3000 лева струва издаването на четирите книжки на казанлъшкото списание, но се оказва, че въпросът не е в парите, а кой ще го издава, кой ще влиза в редакционния съвет, какви ще бъдат критериите за публикуване на авторските текстове, ще има ли главен редактор и ред други въпроси´.


Директорът на общинска библиотека „Искра” Анна Кожухарона предложи да се създаде посетителски център „Литературен Казанлък”, по аналогия с Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, който да поеме и грижата да списанието.


Така или иначе, авторските права на списание „Кула” са на Община Казанлък. И решението за съдбата му и за начина, по който ще бъде възстановено изданието, също зависи от общинската институция.


Казанлъшкото списание “Кула” започва да излиза преди 94 години като издание за литература и обществен преглед. При учредяването му на 19 февруари 1923 година временният редакционен комитет си поставя като цел да представя чрез него „по-самобитните и значителни линии, които чертаят общокултурния лик на провинцията”. Корицата е дело на големия български художник Иван Милев.

От списанието тогаваизлизат седем книжки. На поканата за участие в списването му откликват Антон Страшимиров, Анна Каменова, Петко Стайнов, Иван Мирчев. Оформя се и кръг от творци „Кула”, като най-чест гост в Казанлък е Гео Милев със своите конферанси. Всички споделят идеята да се открият възможности „за жадните, ясни и цялостни още синове на покрайнините, набелязани с жребия на прозрението, да зреят под родно и уютно небе”. Месеци след преврата на 9 юни 1923 година повечето от членовете на редакционния комитет напускат Казанлък и списанието спира да излиза.

До момента е възстановявано два пъти. Най-напред през 1981 г., когато България честваше 1300 години от създаването си, списанието възкръсва като „самиздат“, но книжката, „издадена“ без знанието на цензурата, е иззета от Държавна сигурност. Ето какво пише в този инкриминиран брой: “Кула” идва като насъщна необходимост за изява на провинциалните автори, голяма част от които поради безотговорните ограничения, да не кажем пълно безразличие на централните литературни издания, не могат да видят отпечатани своите произведения... “Кула” ще застане срещу ретроградната бариера, издигната пред талантливата и неподдаваща се на литературен мафиоизъм, без родителска и роднинска опека, кохорта от свежи дарования... Възкръсването на “Кула” става при още по-трудни условия, отколкото при първосъздателите й... Но вина за това не носи списанието...“

Повторното възкресение е през 1992 г. по време на кмета Бончо Сарафов със следната заявка: „... Списанието е отворено за взаимоизключващи се идеи, щом те са разкрити с достойнство и отговорност, с уважение и зачитане правото на равностойност на всяко чуждо мнение. Художествената стойност е единственият истински знак, който може да ни помогне да разпознаем изкуството сред многобройните му подобия.”