Това са най-сладките ръце на „Арсенал“. От сутрин до следобед всеки делничен ден те са в сладкото. Бъркат, пекат, режат, нареждат, сиропират, украсяват.
С много старание и любов.
През ръцете им ежедневно минават средно между 40 и 60 торти. Месечно има-няма 900-920 торти. С леки отклонения от „нормата“ през февруари, за сметка на януари и предпразничните дни. Тогава стават буквално луди, защото се налага да насмогват на празници в аванс. Трите чифта най- сладки ръце стават всяка сутрин между 5 и 6 часа и в седем и половина вече са на сладката си вахта. Така до 13 часа, когато издават всичко.

Общото между трите чифта сладки ръце са ведрите и живи очи. И чевръстината.
И идването в „Арсенал“ почти по едно и също време. И нелюбовта по сладкото.
Трите заедно правят около 170 килограма. И малко над 100 години.
И редят личните си торти в три сезона - през август, октомври и януари.
Имат още една обща черта - обичат това, което правят.







Те са СЛАД/кар/КИТЕ на „Арсенал“. Отвъд сладката закачка с думата, и трите са избрали с любов и желание тази професия още от ученическата скамейка.
Макар кънчевката Мергюл Шакир да е своеобразният ветеран в сладкото отделение на „Столово хранене“ в „Арсенал“. Валентина Пакова и Надя Иванова са другата част от сладкото трио. Което ежедневно празнува рожден ден. При това десетки рождени дни накуп. Стигали са и до над 100-120 в напрегнатите предпразнични дни.
Иначе, те са трите момичета, благодарение на които всеки арсеналски рожденик получава своята фирмена торта - подарък от арсеналското ръководство. Една добра инициатива и идея на изпълнителния директор Николай Ибушев, вдъхновена от фирмена курабийка преди 3 години, по време на среща с арсеналските първенци. За Мергюл, Валя и Надя това не е просто работа, а ежедневно удоволствие. Нищо, че понякога от него болят ръце, кръст и навсякъде ти мирише на ванилия.
Ежедневната им арсеналска Библия изглежда така:

3 яйца
150 гр. брашно
100 гр. захар /за блата/
фреш-набухватели
сметана на крем - 350 гр. за една торта
50 гр. фарсетура и шоколадови капки
50 гр. шоколад за заливка
30 гр. захарно тесто - червено или зелено
килограм Любов


За да зарадват рождениците и тортите за подарък да са готови още за първата смяна, трите слад/кар/ки запрятат ръкави от 7,30 сутринта. В 13 часа е експедицията в кашони. Имат по 10 минути за торта. В завършен вид.
Като всяко производство, и това си има организация и разпределение, сглобки, посвещава ме Мергюл в тортената специфика.
Всяка от тях има два часа и половина, за да зареди маса с 15 торти- заготовки: изпечени блатове, нарязани, сглобени, сиропирани. После са украсата и реденето на фирменото лого от захарно тесто.
Особено напрегнато им е в понеделник и петък, когато поемат и „почивните рожденици“.
При струпването на празници е същото. Тогава на помощ идва и Надя Иванова. Тя е другата слад/кар/ка на „Арсенал“. Нейният ангажимент основно е по обедните десерти, сладка, пасти, но в луди дни и тя е на тортената вахта.
Трите слад/кар/ки дотолкова са се ошлайфали като тандем, че докато редят тортите, имаш усещането, че работят само чифт ръце.
Хармонията в движенията им е впечатляваща.
Няма как да я работиш тази сладка работа с неприязън, категорична е Мергюл, която е и най-ранобудната в триото: просто пътува от село Кънчево, в 6.20 сутринта гони автобус.
В дома й, освен нея, има още един арсеналец - щерката Мерджан, част от колектива на химична лаборатория на Завод 3. Другата щерка е поела частично по майчиния път - работи като пицар в градска пицария.

Валя и Надя са още и майки с ранноучилищни трепети.
Независимо, че и трите признават, че „претупват“ собствените си торти или заради многото работа си ги правят на следващия ден, споделят, че с много вълнение и трепет редят тортите за рождениците, торти за специални поводи и специални хора, сладки софри за големи празници. Така ще е и този път. Триото им ще се отчете подобаващо за коктейла на първенците в навечерието на арсеналския празник. Нищо, че на деня дават вахта на скара, вместо на масата с тортени блатове.
Този занаят изкушава, споделя Надя.

Преди да ги открие шефката на Централния стол Йонка Велчева за „сладката кауза“ на „Арсенал“, и трите майсторки трупат солиден сладък опит в различни сладкарски цехове: Мергюл 22 години е част от сладкарския цех на Хлебозавода в Казанлък, а Надя и Валентина идват от местна фирма за сладки изделия.
Идват, виждат, опитват и остават.
Заради работата, заради хората, колектива, грижата, марката.
Заради усещането, че си ценен.
Когато не редят торти и са насмогнали на грижите по дома, трите слад/кар/ки на „Арсенал“ мечтаят: за пътувания, приключения, бабинство или просто избират компанията на интересна книга.
И не се изкушават от торти.
Денят им е торта.